Лира Литературно-рекламна Агенция
“Бърни Кълвача” е код , който в началото на 90-те хвърляше поколение българчета в транс, преди израстването , американизацията ,техническия прогрес и глобалната криза да ги превърнат в живи подобия на тази уникална алегорична драма. Сега новото й издание е факт, етично упоменат от “Алтера” като второ , с оригиналното си заглавие “Натюрморт с кълвач” и с онзи същия превод на Димитър Коцев- Шошо, осигуряващ години по- късно хляб за мнозина блогъри в опити за оригиналничене.
Преди интернет, тетрадки със стотици цитати от култа “Бърни Кълвача” изпълваха оскъдния бит на постсоциализма , реципрочен на въображението му.
Което тогава искаше: да избяга нанякъде, да обуе кецовете на принцеса в Америка, да обича като нея, да закусва овесени ядки с бира, да медитира върху кутия цигари , да живее в къща обгрижвана от ЦРУ, (вместо от Държавна сигурност) , да овладее такова мъжко писане и женско своеволие, да променя света.
Консумирайки ценностите на един сантиментален бомбаджия , (първообраз на нашенската представа за дисидент ), отгледахме смисъла на бунт към конкретна кауза, която излиза наяве едва сега . Бърни Кълвача е удар, насочен навътре. Играта на аутсайдера е прекрасна до мига, в който не ни изхвърли извън себе си. Този смях , който помним, е нечовешки и затова два пъти по-мъдър.
Прочетете го отново и се учете на любов.
Людмила Еленкова
“Натюрморт с кълвач” тук
