Лира Литературно-рекламна Агенция
Дългоочакваната книга се казва „Времеубежище”
Писателят смело тръгва към книжарниците въпреки извънредното положение в момента – „Времеубежище” излиза на 29 април и сякаш дори в заглавието съдържа нещичко от събитията, през които преминаваме.
Романът е писан през последните няколко години и по думите на издателите му от „Жанет 45”, в него се усеща цялата тревожност и предчувствие за буря, което витае във въздуха. Корицата на книгата е дело на Недко Солаков, а дизайнът е от Христо Гочев.
Почитателите на Господинов сигурно ще се зарадват, че и по страниците на „Времеубежище” броди сякаш вечният герой Гаустин. Сега обаче се е посветил на това да лекува хората чрез тяхното минало. Така губещите паметта си имат надеждата да оцелеят. Писателят рисува света ни в най-налудничавите му нотки – Борисовата градина става място за… Априлското въстание, а мавзолеят отново надига снага, че да замаршируваме пред него.
Романът смесва времето и пространството, а читателят се озовава ту в Цюрих, ту във Виена, Сараево или пък отново София, в различни епохи, в различни места. И тук Георги Господинов използва безотказно умението си да ни разсмива и стряска едновременно, но в края на краищата нали описва собствения ни живот!
„Пробното” четене на „Времеубежище” дава добри резултати според издателите на книгата. Първите отзиви са повече от добри. Някои наричат книгата „голям европейски роман”, а стилът на писателя – „изключителен и смел”. Има дори мнение, че това е „най-добрият роман на Господинов”, което след „Физика на тъгата” е много, много трудно за постигане.
Самият писател казва, че се е разделил с мечтата си по миналото, създавайки „Времеубежище”. „Писах (и трих) – споделя той, – за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас. За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом.“
