Лира Литературно-рекламна Агенция
Слави Стоев показва с „Продавача на омраза“ на децата що е негативна пропаганда
Психолог и фасилитатор, той малко се разминава с представата ни за детски писател. Стои зад достатъчно сериозни проекти, чиято цел всъщност е да надникнат в човешката душа. В същото време Слави Стоев признава, че писането му дава възможност да работи и върху емоционалната интелигентност на децата. Така се появяват първо трите книжки на поредицата „Лиско Лис и приятели“, а сега и новата „Продавача на омраза“. Симпатичното издание ни води в свят и на омраза, и на неблагодарност, и на нещастие – с други думи, теми, които обикновено избягваме пред децата. Но подходът на Слави Стоев е такъв, че чрез написаното помага най-малките да опознаят и тези наши чувства и емоции… А така може би и да са много по-подготвени, когато ги застигнат. „Продавача на омраза“ е с илюстрации от Матея Аркова. И още на първата страница откриваме това: „Животът си течеше с малките победи и загуби, с радостите и тревогите…“
Но нека чуем Слави… Кой всъщност е той?
– Как се представяте на децата обикновено – какво им казвате за себе си?
– „Аз съм Слави и написах тази книга“, обичайно там спирам с представянето. Защото децата не се интересуват кой си ти, а какво можеш да им дадеш. И така трябва да е, това е истинското. Представянията са дим и мъгла и мисля, че ние възрастните им обръщаме прекалено много внимание. Ако спрямо разни „авторитети“ по-често си задаваме въпроса „какво ми дава?“, вместо „кой е той?“, може и да живеем по-добре.
– … и как реагират родителите на вашите истории? Всеизвестно е, че повечето пъти точно майките или бабите трябва да харесат една книга, за да попадне тя и при техните скъпи рожби!
– Родителите имат ключова роля за връзката между децата и една книга. Не само през факта, че най-често те я купуват материално, а най-вече през това, че те я „продават“ емоционално на децата. Чрез начина, по който родителя преживява и говори за книгата, тя може да стане симпатична и важна на детето или да си остане просто още една вещ, която е купена. Моите книги са инструменти, а как се ползват тези инструменти зависи от родителя. Дали ще е единствено интересна история или ще е история, от която детето успява да си извади изводи и да разбере повече за себе си и света, зависи от родителското говорене около книгата. За щастие, към момента родителите реагират добре на моите книги и се надявам да ги ползват пълноценно при представянето им пред децата.
– Какво толкова дават сюжетите с животни, че са станали вечни, поне що се касае до детската литература?
– Не мога да говоря по принцип какво дават животинските образи. Аз съм обикновен ползвател на книги, не теоретик на литературата.
При мен животинските образи се ползват с различни цели. В историите за Лиско Лис и приятели всичко тръгна от това, че главните герои са лисици – образи, които традиционно вървят с идеята, че са хитри и умни животни. А целта на тези истории е да ни запознае с феномена как понякога главата ни лъже и именно когато си мислим, че сме най-прави и умни, ние всъщност сме се объркали в мисленето си. Така покрай лисиците се появиха и другите животни.
В „Продавача на омраза“ използвах животни, за да илюстрирам нелицеприятни социални феномени по един иносказателен начин. Да позволя на децата да гледат на случващото се отстрани, за да осъзнаят схемата на тази форма на пропагандна манипулация, без да се закачат в познати образи от реалността им. Ако вместо таралежи, мишки и катерици, героите в книгата са политици, роми, богаташи, сини якички и т.н., има опасност децата (пък и техните родители) да влязат в собствените си идеологически капани и да не успеят за видят чистата схема. А само умението да поглеждаме сложни ситуации от лека дистанция ни позволява да ги разбираме по-пълноценно и да ги осмисляме обективно (доколкото това е възможно за емоционалния ни мозък).
Идеята, която седи зад „Продавача на омраза“, е да подготви децата да бъдат малко по-умни в ситуации на негативна пропаганда и когато са обект на облъчване с послания на омразата
– А кое е вашето любимо животно? На кое всъщност смятате, че приличате – по характер, пък и външно, самият вие?
– Мармозетките и ленивците винаги са ме впечатлявали. Освен, че са симпатични, и с факта, че толкова привидно крехки и неадаптивни животни още са сред нас.
По характер винаги съм се оприличавал на овчарско куче. Когато ми се случи да съм с група в планината, обичайно навъртам двойни километри, защото постоянно обикалям цялата група, за да проверя всички ОК ли са. За мен добруването на групата ми е важно.
А външно не знам на какво животно приличам. Сигурно на някакво доста подозрително животно, дето постоянно му искат личната карта по улицата и го събличат по летищата
– Пак ще се върнем на родителите и прародителите… У нас сякаш се избягват трудните теми, все смятаме, че на малчуганите им е рано да научат за тях. А вие изведнъж заговаряте за омразата. Как се роди идеята за „Продавача на омраза“?
– Ние наричаме трудни темите, с които сами не се чувстваме комфортно – объркват ни, притесняват ни и ни е трудно да говорим за тях разумно и обективно. Така внушаваме и на децата си кои са „трудните теми“, които трябва да се избягват или разговорът за тях да се „смачква“ до нищо незначещи послания и кухи фрази. И не мисля, че това е само у нас, това си е човешката природа.
Ролята на моите книги и въобще, на този тип детска литература, е да подкрепи родителите, като им даде един готов инструмент за започване и насочване на тези трудни разговори. Нещо като патерица, на която да се облягат, когато тръгнат по неравната и хлъзгава пътека на обясненията. Защото нито един от нас, родителите не е 100% функционална машина, способна да отговори на детските нужди, чудения и въпроси. Ние сме хора – не знаем разни неща, объркваме се, уморяваме се, мързи ни…
Идеята, която седи зад „Продавача на омраза“, е да подготви децата да бъдат малко по-умни в ситуации на негативна пропаганда и когато са обект на облъчване с послания на омразата. Да разпознават истинските интереси на интригантите в живота си и да знаят как да действат срещу негативните послания, които целят да ги вкарат в конфликт с някой друг. Както и да ги подкрепи в началните им умения за разпознаване и справяне с фалшиви новини, които ще са голяма част от тяхната бъдеща информационна среда. Особено ако ние – техните родители, не направим нещо по въпроса сега.
– Много се говори за агресията в училище. Каква храна да дадем на децата, че тя да отпадне по естествен път?
– Агресията е естествена и необходима част от поведението ни. Тя е енергията, която ни позволява да се заявяваме и да правим света по-добро място за нас. Това, което я озяптява и ни помага да оцелеем като група, да не сме разрушителни за нас и другите, е емпатията. Способността ни да се поставим на мястото на другия и да не му причиняваме излишна или прекомерна болка. А емпатия развиваме, когато сме я преживели спрямо нас самите. Иначе казано, храната против беозгледната и токсична агресия е любов и разум. И разбиране, че децата са първични хора, при които поведението често е лишено от любов към другия и разум. Прошката, която получават, е прошката, която ще са способни да дадат на себе си и другите.
Децата не се интересуват кой си ти, а какво можеш да им дадеш. И така трябва да е, това е истинското. Представянията са дим и мъгла и мисля, че ние възрастните им обръщаме прекалено много внимание
– По-различен ли е писателят, който пише за деца, от останалите? И мечтаете ли за роман за големи?
– Не знам, аз не съм писател и не разбирам много от писатели. Аз съм психолог, който ползва литературата за постигане на някакви цели, свързани с развитието на другите. В професията си се занимавам само с възрастни, така че писането за деца ми е приятно разнообразие и мисля да се придържам към него.
– Съчинете една история за нас в три изречения.
– В града живеело едно странно животно – то се хранело с отговори, а отговорите не се хващали лесно. Животното трябвало по цял ден да измисля все по-добри въпроси, за да си хваща по-тлъсти и вкусни отговори. И постепенно открило, че добрите въпроси хранят много повече от добрите отговори.
– Сърдечно благодарим! И много, много успехи през 2020-а!
– И аз благодаря! Да ви е доволна и щастлива годината, на вас и на читателите ви!
