Лира Литературно-рекламна Агенция
Тереса Светославова, Хеликон Витоша
„Не можеш да избягаш от съдбата“ , клише, което всички сме казвали или са ни казвали. Но особено определящо за Стеф и Джейми. Първата им среща е съвсем случайна в едно фоайе, темата за разговор е изкуство, а по точно – дървената арка на камината пред тях. Прекарват вечерта заедно на по чаша вино, говорят за семействата си и обсъждат изкуството, докато една целувка не ги връща в реалността. И двамата са с дълбоки чувства за дълг към семейството, но усещат, че това е нещо специално, може би сродна душа?!
Стефани е на курс по рисуване за уикенда и впоследствие разбира, че мъжът от коридора на сградата е преподавателят…
Точно след година тя получава подарък от съпруга си и то какъв – още едно пътуване до луксозната къща в провинцията за още един курс, защото смята, че ѝ се е отразил добре. Въпреки че знае, че Джейми може да не е там, първата ѝ реакция е да се сети за него, което я изненадва, въпреки че често си е припомняла за малкото им „преживяване“.
Отново вижда мургавия, висок и красив мъж пред себе си, опитва се да не мисли за него, но фактите са налице, колелото е започнало да с върти и не може да спре. Двамата преживяват много силни усещания, чисто платонически, решават да останат приятели, но не спират да присъстват в мислите на другия.
Година след година те продължават да с виждат тайно, въпреки че и двамата ги боли и не искат да наранят партньорите си. Стефани ражда деца, Джейми също става баща, но чувствата им продължават да ги подтикват и те са безсилни, раздвоени, нещастни, за да не съсипват това, което са градили със семействата си, докато Стеф не взима живота си в ръце. Бракът ѝ се проваля. Решена е, че макар на прага на трийсетте, с две деца и разведена, тя най-накрая ще последва щастието си, ала това не е толкова лесно. Въпреки проблемите си в брака, Джейми не иска да се разделя с жената, с която е бил още от ученическите си години, но Стефани се появява, точно в „подходящия момент“ и всичко излиза наяве. Изживяват няколко чудесни години заедно, но се случва нещо ужасно…
Романът „Това, което имаме“ е написан от гледните точки и на двамата, което е привилегия за читателя. Историята напомня колко може да е кратък животът, колко е важно да следваш щастието си и че Ти си на първо място. И това е нормално, защото когато човек се чувства добре, само тогава ще е полезен и за останалите.