Обявена е в СССР през 1943-а и събира 10 млн. заглавия
Постановлението цели да се наберат около 4 млн. книги от населението на освободените територии. Заедно с това е издигнат призив за доброволен труд, че да бъдат възстановени библиотеките. По това време вестниците са пълни със съобщения, че се събират книги.
Практическата работа вършели библиотекарите – те обикаляли буквално от село на село и преглеждали личните колекции на хората. Така резултатът от „книжната мобилизация“ надминал и най-смелите очаквания. За около две години се събрали 10 млн. книги.
Докато текат пък военните действия, се разкриват и временни библиотеки, които да повдигат духа на хората. Една част от тях са например в московското метро. На всяка станция имало възможност човек да избере четиво, като според данните, импровизираните библиотеки заемали около 400-500 заглавия на ден.
Особено важна била ролята на библиотекарите. Тяхна задача била да посещават местата, където се събирали много хора – бомбоубежища или клиники, и да четат на глас книга или вестник. По това време – в разгара на войната, вече съществувало и понятието „глад за книги“, като се смятало, че книгата е също толкова важна, колкото другите стоки от първа необходимост – хляб, сол, сапун.
Макар и на малко по-различен фронт от войниците, точно библиотекарите помагали духът да не спада. Особено важна била ролята им в обсадения Ленинград. Държавната библиотека там останала отворена през всичките близо 900 тежки дни, а за служителите ѝ до днес се говори като за герои от времето на войната.