На фокус
Начало / България / Книга за осиновени, осиновители и биологични родители – триъгълник на болка, сила и любов

Книга за осиновени, осиновители и биологични родители – триъгълник на болка, сила и любов

215995_bОсиновени истории“ от Бела Чолакова (изд. „Труд“) е книга за безумната емоция да срещнеш детето си; за неописуемото усещане да те прегърнат с любов; да бъдеш подкрепян и обичан; да подкрепяш и обичаш. За най-голямото щастие да си нечия майка, баща… нечие дете.
За осъзнаването, че тежките изпитания по пътя към родителството са били единствено насочване към детето, което те е чакало да го намериш.
За трудното прозрение, че най-голямата ти болка – да бъдеш оставен, е и най-голямата ти радост – да намериш своето семейство. Това е книга за осиновени, за осиновители и за биологични родители – триъгълник на болка, сила и любов.
Тези двайсет и една лични истории са илюстрация каква палитра от емоции събужда процесът на осиновяването и доказателство, че всеки сам е отговорен да се бори за щастието си.
Сред тях са Жени и Дидо, които чакат дванайсет години, за да станат родители; Диана – първата българка, официално осиновила дете от Азия; Росица, която едва на четирийсет среща близначката си; Петя и Ники, които приемат осиновеното дете като поверено им от Бог; Петя, намерила дъщеря си след трийсет и една години търсене; Мариета и Калин, които успяват за осиновят изключително бързо – за по-малко от шест месеца; Милена, която се преборва със страховете си, за да изгради щастието; Гери и Тишо – близнаци от различни биологични родители; Величка, която става майка за един ден; Лия – осиновена от снимачната площадка на телевизионна пиеса на Недялко Йорданов; Деси, която едва на трийсет се осмелява да пита за истината; Деница и Марин, които преобръщат света, за да осиновят по-малката биологична сестра на голямата си дъщеря; Мира, която търси майка си и до днес; Поли и Николай, които преминават през най-голямата травма, за да стигнат до щастието; Дора, която учи как гневът може да бъде превърнат в благодарност.
Двайсет и една истории, които заедно образуват пъзел на осиновения живот.

Бела Чолакова започва да пише за проблемите наосиновяването в България преди 13 години. Преди четири се ражда рубриката є във в. „168 часа“,посветена на осиновени, осиновители и биологични родители, в която събира десетки вълнуващи истории. Журналистката изтъква, че търси не скандални, а вдъхновяващи истории, за да покаже положителната и чисто човешката страна на осиновяването, да изтъкне достойния пример. За поредицата си от материали авторката е удостоена с наградата „Златна ябълка“ за принос към правата и благосъстоянието на децата в България, връчвана от Национална мрежа за децата.

360x325Бела Чолакова:

Защо избрах тази тема?

През годините, откакто пиша по темата, много пъти са ме питали откъде се е зародил интересът ми и дали самата аз не съм осиновена. Хората като че ли се изненадват, като им кажа, че не съм. Сякаш само тези, които са пряко свързани с осиновяването, се интересуват от него.
Застъпник съм на точно противоположното мнение – докато лично засегнатите от една тема са единствените, които говорят по нея, реални промени в обществото няма да бъдат постигнати.
Прекалено удобно ми се вижда всеки да се бори само за своите цели. Напротив – вярвам, че понякога е добре да подкрепим дори каузи, които не са пряко свързани с нас самите. Защото някои каузи са важни за всички. Осиновяването е такава! То е отговорност, която е време цялото ни общество да поеме – да започне да гледа на процеса напълно естествено, да престане да съди осиновените или осиновителите или да ги възприема като “втора категория хора”. Защото в това да станеш родител не може да има нещо грозно, позорно или сензационно. Всеки има своя съдба и на някои е отредено да минат по различен път, за да станат майки и бащи. Това обаче с нищо не ги прави по-долна класа. Напротив – в повечето случаи осиновителите са най-грижовните, най-отдадените, най-обичащите родители.
Обръщайки се назад към 2005 г., когато започнах да пиша по темата, мога с възхита да кажа, че днес осиновените и осиновителите са много по-смели, по-уверени и открито се борят за правата си. Преди тринайсет години почти никой не се осмеляваше да говори с журналисти дори за процеса по принцип, камо ли да разказва историята си. Днес родителите без колебание споделят как са срещнали своите деца и не ги крият. Тези хора ми дават надеждата, че щом обществото е започнало да се променя, то логично ще го последва и законодателството и че скоро ще имаме Семеен кодекс, който да не ощетява осиновените.
Съзнателно в книгата включих вдъхновяващи истории, а не прекалено скандални. Защото исках да покажа не сензационното, а достойния пример.

Какво ми коства?

Много сълзи… много сълзи ми коства написването на тази книга. Докоснах се до толкова хора, всеки един от които предизвика вълна от емоции в мен. Така вълна по вълна стана цяла буря. Мъка, болка, тъга, гняв, обида, прошка, надежда, радост, безумно щастие – всяка история е наситена с толкова различни, дори противоречиви чувства. Но над всички винаги властва любовта. Най-силната, всепоглъщаща, изцелителна, преобразяваща, единствена и вечна обич – тази между родител и дете. Но често пътят до и през тази обич е труден и болезнен – всяка радост върви с болка, надеждата– с огромна отговорност, щастието – с вледеняващ страх.
В хората, които ми споделиха историите си, ме впечатли не толкова драматизмът в съдбата, а силата, която всеки един е съумял да открие, за да преодолее най-големите си страхове и да си позволи да бъде щастлив. За много от тях това обаче е било борба в продължение на години – с предразсъдъци, със системата, със законодателството, с обществото, – но преди всичко борба със себе си. Защото често най-големите бариери пред щастието си ги поставяме сами.
А двубоят с теб самия е най-трудният.
Вдъхновена… така се чувствам на финала на тази книга. Да влезеш в света на толкова много хора, да ги насърчиш да ти споделят най-големите си болки, но и най-силното си щастие е вид пречистване. Пречистваш се от свои собствени страхове и болки, разделяш се с предразсъдъци и грешни убеждения. Лечително е да станеш свидетел как други могат да превъзмогнат най-големите травми и да намерят хармония в себе си. Чувстваш се смирен пред силата на любовта… защото тя винаги има право.

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия. Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!