Начало / България / Космонавтите минават и заминават, мечтата остава

Космонавтите минават и заминават, мечтата остава

Cover-Kosmonavtite-samo-minavatКнигата носи стремителното заглавие „Космонавтите само минават”, разказът е в първо лице и започва малко преди преломната 1989-а. Действието се развива в София, по някое време отскача до Гърция, а всъщност всичко се случва в съзнанието на едно момиче с мечта. Героинята взема екзистенциално решение – да стане Юрий Гагарин (училището ù носи неговото име), за да зарадва своя дядо, отявлен комунист. За целта са ù необходими парашут, скафандър и съзаклятник – последният носи името Констанца. После режимът се срутва, Дядо Мраз става Дядо Коледа, а Констанца заминава при майка си в Гърция. Юрий Гагарин е детрониран, новият идол се казва Кърт Кобейн. Когато и той я „предава”, тя решава да основе бунтарска пънкгрупа, окончателно да впечатли гръцката си приятелка и да се върне в България победоносно. В края на краищата, какво по-естествено от космонавт с китара и пънк репертоар?
„Твоят дядо истински комунист започва редовно да забравя имената на хората. Нарича твоята вярваща баба с малкото име на първата си жена, а останалия ти без работа баща с това на Ленин. Самата ти се чувстваш загубена в този свят, в който кооп-колата се е превърнала в кока-кола, а киселото мляко в данон… Решаваш за момента да не се безпокоиш, животът и без това е достатъчно сбъркан.”
Така непринудено и закачливо, през наивистичната мъдрост на своето фикционално „алтер его”, авторката слага пръст в раната на цяло поколение, чийто живот се оказа разполовен от голямата политическа промяна в началото на 90-те. Промяна, която така и не се състоя. Защото последиците от диктатурата на тоталитаризма не се лекуват с корупция, нито с диктатура на консуматорския фалш.
Елица Георгиева живее в Париж, където завършва творческо писане и кино. За дебюта си в литературата горчиво-ироничната автофикция „Космонавтите само минават” получава отличието „Андре Дюбрьой” (за първи роман написан с хумор и критично чувство). Книгата е номинирана за наградите: „Флор” (носители на „Флор” са Мишел Уелбек и Амели Нотомб), „Рьоне Фале”, „111-а страница” и три литературни награди на гимназистите във Франция. Излиза с логото на уважаваното издателство Gallimard като част от поредицата Verticales, която включва произведения с експериментална форма и новаторски дух.
С това творческата енергия на Елица не се изчерпва. Автор е на три документални филма: „Чужденка/-ки”, „В очакване” и „Всяка стена е врата“. Последният е вдъхновен от телевизионни предавания на майка ù (известен български журналист), има две награди от престижния фестивал Cinéma du Réel и ще бъде прожектиран в рамките на „Синелибри” 2017.
Преди това ще имаме удоволствието да се срещнем „на живо” с един истински бивш космонавт и неистов мечтател. „Восток”-ът на Елица Георгиева ще се приземи в София на 13 септември точно в 19:00 ч. във Френския културен институт.

Прочетете още

smile--644x362

100-те най-продавани книги в „Хеликон“ от издадените през 2018 г.

Устойчива на времето и неподвластна на страсти, класацията на „Хеликон“ отново се явява барометър на …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *