Начало / Автори / Дафни Дю Мюрие – английската любима на съспенса

Дафни Дю Мюрие – английската любима на съспенса

Author Daphine Du Maurier at her deskНаскоро излезе филм по романа на Дафни Дю Мюрие от 1951 г. „Братовчедката Рейчъл”. Но според коментатор на ВВС той е разочароващ, тъй като липсва усещането за заплаха, което владее книгата. А както самата Дю Мюрие обяснява, „заплаха” означава любовник с широки рамене и тесни бедра. За нея, пише в биографията на писателката, „заплаха” означаа сексуално привличане. Подобна заплаха се усеща и в „Братовчедката Рейчъл” и привличането, което владее Филип спрямо Рейчъл, въпреки че доказателствата предполагат, че тя е убила своя съпруг, който е и любимият чичо на Филип. Оправдани ли са съмненията му? Виновна ли е или пък не? Читателите, както и Филип, никога не са напълно сигурни.

Дю Мюрие предизвиква усещането за заплаха. Мракът диша от нйните настърхващи разкази, но владее и всеки от романите й. И въпреки това днес тя е приемана за автор на исторически романтични четива. Филмът по „Братовчедката Рейчъл” се опитва да изтъкне именно този аспект на творбата, отвъд очевидния романтичен ъгъл, и е показателен за объркания начин, по който се приема работата на Дю Мюрие.

Кариерата на изключително продуктивната писателка Дю Мюрие започва през 30-те години на 20 век и продължава до смъртта й на 81 години през 1989 г. Освен 16-те романа, тя създава разкази, пиеси, биографии, мемоари и книги за любимия и Корнуол, където живее много години и където се развива действието в повечето от книгите й. За съжаление повечето от творбите й остават подценени. Много я познават като авторката на „Ребека” – псхологически трилър за брака на млада жена с по-възрастния и богат Максим де Уинтър, която се задушава под сянката на мъртвата му красива съпруга. Има и няколко други романа, които вероятно са познати на аудиторията. Но колко от читателите знаят, че Дю Мюрие пише и научна фантастика?

Пътуване във времето и био-физични изследвания играят централна роля в романа й от 1969 г. „The House on the Strand”; ужасяващи медицински експерименти се появяват и в разказите й „The Blue Lenses” и „The Breakthrough”. В първия една жена се събужда след операция на очите и започва да вижда всички хора с глави на животни, докато във втория се описват опити да се улови душата на умиращо момче.

Един от най-малко известните факти е, че през 1972 г. Дю Мюрие пише спорен роман, който предсказва Брекзит. В него Великобритания като следствие от референдум напуска Общия пазар (предшественика на ЕС, към който страната се присъединява през следващата 1973 г.). последвалият хаос, скокъкт в цените и безработицата, социалните сътресения в комбинация със срива във взаимоотношенията с Европа водя до обявяването на национално извънредно положение. Следва „приятелска” инвазия на морски пехотинци по бреговете на Корнуол, издигането на нова суперсила, а жителите на Корнуол оформят съпротивително движение.

Дю Мюрие е най-известна с два свои разказа и по-специално с техните филмови адаптации. Първият е „Птиците”, превърнал се в хорър класика благодарение на Алфред Хичкок. В него ята от ужасяващи птици сеят ужас сред жителите на северна Калифорния. Вторият е „Не поглеждай сега”, също превърнал се в култова хорър история под режисурата на Николас Роуг. Това е зловеща свръхестествена история за скръбта на родители по починалата им дъщеря, ситуирана във Венеция. Секс сцената в лентата между главните герои е една от най-известните в кино индустрията.

Освен ако не познавате добре творчеството й, много лесно можете да пропуснете връзката между тези две истории и историческите романтични истории, с които Дю Мюрие е най-попуярна. А самата тя твърди: „Романите ми са популярни и се продават добре, но аз не съм сред любимците на критиката. Всъщност за мен почти не пишат ревюта, като ме „вкарват” с насмешка в графата на „бестселърите”. „Ребека” става бестселър след публикуването си през 1938 г., но сп. „Таймс” я описва като „история със слаб заряд и доза романтика”. Четвърт век по-късно същото издание признава, че „изключително популярната” литература на Дю Мюрие предизвиква „голям литературен интерес”, а героите й, въплъщение на заплаха, продължават богатата литературна традиция на Англия, която може да бъде проследена чак до Сатаната на Милтън. „Ребека” заема 14-о място в класацията на ВВС „Най-любими романи на нацията”, огласена през 2003 г.

Статия в „Наблюдател” през 1962 г. за първи път разкрива връзката между шедьоврите на Шарлот Бронте и Дю Мюрие, описвайки Ребека като „Корнуолската готическа Джейн Еър”. Това сравнение в последвалите години се развива до степен, в която „Ребека” е определяна като „най-известният роман за любов и напрежение”, както и до тълкуванието, че лудата жена от тавата на Бронте в 20 век вече е въплътена в призрачното присъствие на Ребека – при всяка от двете съпругът крие тайна, за която трябва да се погрижи по един или друг начин.

Предвид сексуалния заряд на готиката е лесно да се разбере защо Хичкок е привлючене от работата на Дю Мюрие. Освен птиците, той режисира и адаптациите на „Jamaica Inn” и „Ребека”, въпреки че самата авторка не е удовлетворена от резултатите. Тя харесва как се е справил с „Ребека”, но ненавижда „Птиците” и не разбира „защо Хичкок е съсипал историята й”. Самият Хичкок пък признава, че е чел оригинала на историята, докато работи по филма, само веднъж. „Ако ми хареса базисната идея, забравям за книгата и започвам да създавам кино”, обяснява той. Дю Мюрие е по-удовлетворена от работата на Роуг в „Не поглеждай сега” и му пише, че той е добавил повече дълбочина към творбата й.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *