Начало / Критика / Най-голямата трагедия в Античността час по час

Най-голямата трагедия в Античността час по час

Cover-Trite-dni-na-PompeiЮлия ПЕТКОВА

Българската публика познава Алберто Анджела – италианския палеонтолог, журналист и документалист със завидна космополитна култура, автор на Един ден в древен Рим, която през 2010  г. излезе и на български. Това  четиво за разцвета на империята по време на император Траян беше последвано от „IMPERIUM. Пътешествието на една монета из Римската империя“.

Двете заглавия очароваха читателите със своята елегантност, изчерпателност и достоверност, както и с чувството за хумор на автора, чието въображение вдъхва живот на руините, показва как са се секли монети, какви кулинарни удоволствия и сексуални практики са вълнували римския мегаполис.

Създадено в същия дух, но „обогатено” с купища факти за интимния живот на римляните от началото на II век сл. Хр., „Любов и секс в Древен Рим” разкрива немалко подробности за сексуалните нагласи и табута на римляните. Тези табута може да ни се струват чужди, но същото щеше да си помисли за нас и римлянинът. Щеше да види в нашата епоха прекалено много лозунги, съпроводени с изтънченост и „необясним морал в спалнята”. Книгата се чете „на екс” заради провокативната тематика и паралелите с нашето съвремие, които се налагат съвсем естествено.

След това лежерно и доста дръзко четиво Анджела се завръща със страховит разказ за изригването, което през 79 г. опустошава Помпей, Херкулан, Оплонтида, Боскореале, Терциньо и Стабия. „Трите дни на „Помпей” възпроизвежда трагедията през очите на оцелелите, като се уповава на консултации с вулканолози, историци, ботаници, антрополози и експерти по съдебна медицина..

По-интересното е, че наред с оцелелите тук се появяват истински, реално съществували личности. Мнозина от тях са известни с имената, възрастта, занаята, понякога дори с външния си вид и семейната си история. Но никой не е в състояние да каже дали са загинали при изригването, или са успели да се спасят… Всъщност само един от седмината оцелели, Плиний Млади, описва катастрофата в едно свое прочуто писмо до Тацит. От седмината той е този, който се е намирал най-далеч от вулкана, на около 30-40 километра. И въпреки това се е страхувал да не загине сред земетресенията и облаците пепел.

„Трите дни на Помпей” е пълна с изненади и опровергава доста митове. Жителите на Помпей и Херкулан например изобщо не подозирали, че живеят в полите на колосален вулкан. Под краката им се намирала термична бомба с поставен от векове детонатор. Всички нашумели филми, романи, телевизионни сериали и документални филми бъркат точното място на изригването. Знаем, че кошмарът започва, когато е изскочила „тапата“ на Везувий. Но това не е възможно по простата причина, че вулканът не е имал извисена част, а безлична форма, „нещо като разтопен сладолед”.

От книгата става ясно, че Древният Везувий е имал поне три праисторически изригвания, които най-вероятно са били апокалиптични. Онова, което е сигурно, е измерението на катастрофата от 79 година. За няколко часа два цели града с предградията са били заличени от картите и от Историята…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *