Начало / Автори / Защо най-великият бразилски писател спира да пише

Защо най-великият бразилски писател спира да пише

Raduan_Nassar_2-2WP-1200По материали от сп. „Нюйоркър“

През 1973 г. бразилският писател Радуан Насар напуска работа. След шест години на поста главен редактор в левия опозиционен „Jornal do Bairro“ той и другият съосновател, който е по-големият му брат, се намират в задънена улица. До този момент вестникът се разпространява безплатно и братята спорят дали да въведат платен абонамент. 37-годишният Насар напуска и прекарва следващата година в апартамента си в Сао Пауло, работейки по 12 часа на ден над книгата си и „плачейки през цялото време“. В странния си и кратък роман „Ancient Tillage“ той разказва за млад мъж, който напуска селския дом и семейството, само за да се завърне смирен и малко унижен към мястото от детството си.

„Ancient Tillage” е публикуван през 1975 г. и получава незабавното признание на критиката, както и няколко литературни награди. През 1978 г. излиза вторият му роман „A Cup of Rage”, който Насар пише през 1970 г., докато живее в едно от пасторалните предградия и който също е посрещнат еуфорично. А през 2016 г. двата романа за първи път са преведени на английски език.

Романите на Насар бързо привличат вниманието на френски и немски издатели и до 80-те години на 20 век го превръщат в един от най-известните бразилски автори в двете държави. По време на посещение в Париж той е поканен да говори в Сорбоната, където сред слушателите му е и Кармен Барселс – известната литературна агентка и близка приятелка на Габриел Гарсия Маркес, Марио Варгас Льоса и Пабло Неруда. Тя отправя покана към Насар да се присъедини към „клуба“, а след време той споделя: „Тя очакваше нещо голямо и беше много щедра“.

Насар е на 48 години и в разцвета на литературната си слава, когато през 1984 г. в интервю обявява, че се пенсионира и че ще стане фермер. Мнозина са объркани, но Насар удържа на думата си. През следващата година си купува 1600 акра земя и започва да отглежда соя, царевица, боб и пшеница. „Отказах се от много неща“, споделя след време Насар, който сега е на 81 г. и живее в дискретна къща в една от тихите части на Сао Пауло. През 2011 г., след почти 30 години земеделие, той дарява земята си на местния университет с условието да се построи допълнителен кампус, който да даде по-добър достъп до образование на селската общност. И споделя, че дъщерята на едни от бившите му служители във фермата днес учи там.

Днес дневната на Насар е семпло обзаведена, а книги има само над камината – Андре Жид, любимият му Достоевски, португалски речник. Има и купчина нови издания, но за тях той коментира: „Подаръци са. Казвам на хората, че вече не чета, но те не ми вярват“. Писателите, които избират да не тренират таланта си, провокират разнообразни реакции в читателите и колегите си – от завист през раздразнение до страхопочитание. Ранното пенсиониране на Насар в Бразилия е прието с изумление и нотка на обида. В избора му да стане фермер мнозина виждат унижение на литературата. Издателите подозират, че той не е спрял напълно да пише, а една от тях – Луиз Шварц – дори разкрива, че очакват от него да излезе със скрит ръкопис. Но той отрича.

Интересът на Насар към фермерството се корени в детството му. Родителите му са емигранти от Ливан и отглеждат деветте си земя на парче земя, на която отглеждат портокали и череши, птици и зайци. Майка му е специалистът в отглеждането на птиците, но най-вече – пуйки. Баща му е православен, майка му – протестантка, но децата са отгледани като католици, за да избегнат дискриминация. Насар учи право, после се прехвърля философия, а през 1967 г. с четирима от братята си основават „Jornal do Bairro“.

„Ancient Tillage“ представя силната връзка на главния герой със земята и семейството му и едновременно с това почти нихилистичното отричане на тази връзка. Той е разкъсван от кръвосмесителни чувства към сестра си, заминава, отдава се на пороци. Насар е изключително добър в изграждането на мрачната носталгия по селския живот.

В „A Cup of Rage“ неназованият разказвач живее във ферма, но една сутрин е посетен от любовника си журналист. След като правят секс и се къпят заедно, те започват спор, който ескалира с течение на разказа. Насар пише първия вариант на романа за две седмици през 1970 г. и споделя, че не спира да се смее през цялото време като контрапункт на усещанията при първата му книга.

Насар споделя, че фермерството винаги е било основното му занимание, докато писането е просто нещо допълнително. Но опитът му като фермер не започва гладко – земята е в лошо състояние, цените са ниски и не може да се реализира никаква печалба от първоначално посадения боб. Намерението да отглежда добитък е изоставено. През по-голяма част от времето живее и работи сам.

Ситуацията с фермерството се променя през 1991 г., а през 90-те и книгите му започват да се преиздават, да се продават по-добре и да се адаптират за екран. А малко преди да дари земята на университета, той получава оферта за продажба на стойност приблизително 6 млн. американски долара. Един от страховете на Насар е, че бразилското правителство може да приватизира дарената от него земя.

Оказва се, че твърденията на Насар, че няма нищо написано, не са съвсем верни. През 1997 г. е публикуван разказът му „Menina a Caminho“ – почти 40 години след написването му. През 90-те години пише и есе, посветено на стойността на дипломатическите инстинкти.

Според издателите му, решението на Насар да се оттегли не идва поради намаляващ интерес, а от литературен перфекционизъм. Това привнася в кратките му книги странното усещане за максимализъм. „Рязко съкращавах“, споделя писателят, чиито два романа завършват с актове на насилие.

Понякога Насар демонстрира раздразнение от разнищването на темата за оттеглянето му. В интервю през 1997 г. той споделя, че същата съдба е сполетяла още езиковото му обучение в университета, следването на „Право“, отглеждането на зайци и журналистиката. „Така се сдобих с етикета „непостоянен“. Но защо чак след като изоставих литературата, този акт се оказа толкова завладяващ?“ А на въпроса защо се е отказал точно от литературата отговаря „Кой знае? Аз самият нямам отговор“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *