Лира Литературно-рекламна Агенция
Любовна история, която обаче те завлича в мрачните дълбини на подсъзнанието. Толкова необичайна книга е „Ламя ЕООД”. Още по-необичаен пък е авторът й. За Марин Трошанов може да сте чули покрай класацията на „Капитал” за най-успешните млади мениджъри на България. Само че тук Марин е в друго амплоа. Той създава трилър с фантастични елементи, в който героите са изненадващо живи и убедителни. Казва, че е искал да остави читателите си без дъх. Да им предложи нещо различно, още неизживяно. Приключение, което си заслужава да прочетеш, без значение дали си на 20, 40 или 60…
– Какво се крие зад името на книгата ти? „Ламя ЕООД” звучи нетипично за заглавие на роман…
– И самата книга е доста нетипична. Ламя ЕООД е абревиатура от дружеството на главния герой. Казва се „Ловец на аномалии и мистериозни явления”. Разказва за един доста упорит и търсещ човек, който е самоук ловец на мистерии и се занимава с това да решава различни загадки. И по-интересното е, че действието се развива не къде да е, а в България в наши дни.
– Откъде този интерес към аномалии и странни явления у теб?
– Може би е редно да кажем откъде е този интерес у моя герой. Той изгубва своята приятелка малко преди да завърши гимназия при доста необичайни обстоятелства и тогава в него се поражда една почти фанатична жажда да разкрие истината, да я намери и да разбере какво се е случило с нея. Той не може да преодолее тази травма и близо 15 години търси момичето на своя живот. Мисля, че във всеки от нас е заложен този естествен интерес към свръхестественото, към необичайното, но по-вълнуващо е да го видим ситуирано в рамките на днешната действителност. Но аз не спирам да повтарям, че една основна тема на романа всъщност е любовта, търсенето на невъзможните, понякога откачени неща и тази луда целеустременост да стигнем до тях.
– Твоята визитка е доста по-различна от тази на средностатистическия писател, така да се каже…
– Всъщност вече явно съм професионален писател. Въпреки че се занимавам с писане, откакто се помня, откакто знам буквите, заемам различни позиции в IT бранша от десет години, като през последните пет-шест съм в сферата на мениджмънта и връзките с клиентите, даже имах невероятното щастие да ръководя няколко много добри, успешни екипа. Станах един от мениджърите на България под 36-годишна възраст, но това никога не ме е спирало да се занимавам с творческа дейност, която наистина ми е на сърце от много, много години.
– Откъде намираш време?
– Ами не спя много със сигурност. Всъщност през последната година нито един ден не е отишъл просто за почивка, защото освен това имам стипендия към Шефилдския университет и уча Executive MBA програма, която е разположена в няколко различни държави. И работата ми, и образованието са свързани с много пътувания, но това изключително ме зарежда и ми помага да се фокусирам върху различните неща, с които се занимавам, да опозная нови хора, нови светове. Така че, да, мисля, че основно спестявам от спането, защото почивните дни отиват за занимания в университета, но поне засега се чувствам добре – да видим докога ще продължи, би трябвало, докато издадем цялата трилогия от книжки за „Ламя” ЕООД.
– Значи тук има още нещо, което трябва да споделим – „Ламя ЕООД” е първата от три книги, така ли?
– Да, така е замислена. Книжката се посрещна изключително добре. Направихме представяне в НДК, където събрахме няколкостотин души, изключително ентусиазирани, заредени с енергия. Беше уникално изживяване. Доколкото знам, много рядко интерес към книга е толкова голям, че да събере такова стълпотворение от готини, в основната си част много млади хора, за което аз най-искрено им благодаря.
– Имаш ли предишен опит, който ти помогна да напишеш „Ламя ЕООД”?
– Да, аз съм участвал в няколко сборника с разкази, имам сценарии за комикси, които са международно наградени – рисувани от художниците на някогашното много известно, обичано и популярно списание „Дъга”. Почеркът им между другото се вижда и в тази книга, защото корицата е от големия български артист и художник Петър Станимиров, илюстрациите са от един друг много добър мой приятел и изключителен художник – Веселин Чакъров.
– Рядко се вижда толкова богато илюстрирана българска книга.
– Това е една моя прищявка, на която издателството за щастие откликна. Аз открих художниците, които смятам, че могат наистина да вдъхнат живот и да направят героите ми много по-интересни. Петър Станимиров, както споменах, е стар мой приятел, с него сме работили по комикси. С Веско, художникът на илюстрациите, се запознахме във фейсбук и никога не сме се виждали – той живее във Варна. За сметка на това сме говорили с часове по телефона, за да уточним някои детайли. Най-голямата ми радост е, че и двамата са готови да продължат да работят с мен в следващите части на историята. Така че тя ще има консистентна визия, една много красива книга, защото не просто текста, а и самите илюстрации, рисунките добавят голям магнетизъм към цялата приказка.
– Как би определил жанра й, казваш приказка, но…
– Ами да, може би една съвременна приказка, може би трилър с фантастични елементи, допира се до нещо като урбън фентъзи или ноар, но мисля, че трилър с фантастични елементи е доста добро определение.
– Мислиш ли, че има други такива книги в книжарниците?
– Напоследък има всякакви книги, напоследък изборът е много голям, така че читателите не могат да се оплачат. Но аз се надявам все пак, че тази книга с много неща е уникална, различна, тя съчетава много в себе си, представяйки един доста фантастичен, мистериозен свят и съчетавайки го със съвсем злободневни, реални неща. Вярвам, че именно това прави книгата уникална по своята същност.
– Много поетично описваш и родния си Бургас, и София.
– Да, действието се развива в началото в Бургас, има кратка препратка отново към края, няколко героя пътуват и с нощен влак за Варна. Основно действието се развива в София. В продължението ще има и нови локации, отново в България, където ще се случват различни приключения, така че няма да спрем да показваме интересни места от страната ни. При всяко описване на подобно място аз правя сериозно проучване, така че читателите ще видят различни сгради, места, където атмосферата е запазена по автентичен начин, дори има кратки исторически препратки, които могат да ги обогатят.
– За какви читатели е „Ламя ЕООД”?
– За всякакви читатели е, трудно ми е да сложа горна граница. Ако съдя по хората на представянето, мога да кажа, че средната възраст е около 25 години, може би между 20 и 40 е основната маса от читателите, но също така познавам читатели на 50 и 60 години, които много се радват на книжката, а пък и по-младите читатели могат да открият определени неща в нея, дори по някакъв начин могат да съзрат нещо образователно и възпитателно в тази история. Стилът е максимално изгладен – ненатруфен, но богат. За мен това приключение е като спускане с онези влакчета на ужасите в големите лунапаркове. Искам човек да хване книгата и да я прочете за ден-два, защо не за няколко часа. Съвсем наясно съм, че в днешно време най-скъпият и ценен ресурс остава времето, затова искам да предложа на читателите нещо, което да ги остави наистина без дъх.
