Начало / Критика / Болката е и наслада

Болката е и наслада

Людмила ЕЛЕНКОВА

203200_b„Мелница за мумии“, както подсказва заглавието, е роман-уловка. Още с първите страници любезно отваря вратите си стара чешка кръчма, наречена „При разкъсаната змия“. Надушваме бирени маршрути в златна Прага, спомняме си за войника Швейк и догонваме Европа, която пак ни скрива шапката с качествена проза. Може ли да е другояче в страна от бившата Австро-Унгарска империя? За блясъка на Чехия разказва писателят Петър Станчик. У нас името му не е познато, но там с „Мелница за мумии“ печели престижната литературна награда „Магнезия Литера“. Написан през 2013г., в духа на Просвещението, на съвременен език, имитиращ героико-епическа класика, този роман е пародия и история, мистика и интелектуална игра.

Детектив Леополд Дурман, заченат в грях чревоугодник и женкар, разследва серия убийства в Прага в края на XIXв., а следите го водят до Франция и стига чак до Мексико. Жертвите са пощальони, които в деня на честването на известен светец повтарят ритуала на всеотдайната му смърт. Защото писмото е слово-посредник между духа и материята, особено в епоха на разгул, когато народът яде, пие, люби и воюва до забрава. В буйни угощения се открояват историческите фигури на поета Ян Неруда, композитора Бедржих Сметана, даже на Маркс. Надничаме в кръчми и бардаци, пълни с носталгия към времето на великия римски император Карл IV., превърнал готиката в европейско изкуство и смятан за строител на средновековна Чехия. Като реплика на неговия цивилизационен модел, авторът създава фиктивното братство Ordo Novi Ordinis, чиито философски цитати допълват пищната бохемска атмосфера – „Доброто и злото са просто цветове на фигурите, с които боговете играят шах“.

Какво общо имат мумиите и древен Египет? Всяка разходка в лоното на империя говори за нарушената симетрия на Вселената, за гротескните опити на хората да възстановят моралния авторитет на своята нация. Свързва ги познанието и болката от търсенето на съвършенство. А градът Прага символизира предела на вътрешните ни граници, които често пренебрегваме в ролята си на туристи и читатели.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *