Начало / България / В сърцето на книжна София

В сърцето на книжна София

317396_10150293687164266_6785883_nДа направиш книжарница на софийския площад „Славейков” си е живо предизвикателство. Нещо като да отвориш „Плод и зеленчук” на Женския пазар.
От четвърт век насам площадът, който навярно не всички знаят на кого е кръстен – на бащата или на сина, седящи от бронз на пейката – е символ на свободната книга. Да, на свободната, защото ако в други сфери на живота ни може да имаме съмнения доколко се откъснаха от миналото, то за книгоиздаването това не важи. Още по-малко за книготърговията. Нека вдигне ръка този, който не е заничал из кашоните от банани в трескаво търсене на съкровище, липсващо на сергията. Или безсънен фен на печатното слово излъже, че не е грабвал оттук томче от любим автор, нашумял бестселър или омачкан екземпляр от почти древна книга. И нека някой докаже, че е виждал другаде, на има-няма декар място, толкова чешити, събрани накуп.
Спорът е излишен, площад „Славейков” е българската Мека на книгата. На меката и на тази с твърди корици. На още неоткритата и на вече забравената. На любовната, криминалната, сериозната, полезната и на да се чудиш защо издадената. Но това е свободата – а има ли по-свободни по дух хора от тези, които не могат без книги?
И точно тук, малко в края, на кьоше, на ръка разстояние от брадатите, рошавите, бъбривите, посръбващите, с дрезгави гласове или с благи интелектуални баритони жреци на печатното слово, на 22 март 2012 година се появява малката, чиста, спретната и лъчезарна със своите сърцати момичета поредна книжарница на „Хеликон”. Дали им е било приятно на площадните ветерани, когато актьорите от театрите по „Раковска” започнали лекичко да ги подминават, за да хлътнат в новоизлюпения оазис? Или да виждат вътре навалицата от досегашни техни ексклузивни клиенти, образувала се при появата на чакан книжен хит? Те си знаят. И май в началото бая са се дразнели – говори се, че гледали сърдито книжарките, подмятали едно-друго, дори им пращали злонамерени посетители.
Ала знайно е, че книгите (и Шекспир) укротяват и най-опърничавите. Отношението им започнало да се променя, закоравелите им от вятър и дъжд сърца омекнали от грейналите очи на момичетата, на лицата им се появили първите колегиални усмивки. За да се стигне до това, че от година-две дори им пращат свои клиенти. Да живее благородството!
На еднакво разстояние от другите софийски хеликонски книжарници, в средата между тях, подобно на сърце, „Славейковата” свързва с невидими нишки „сестрите” си. Тук дейността кипи от отварянето сутрин до приключването вечер. Ако се случи минутка без клиенти, а стоката е идеално подредена, момичетата направо изпадат в паника, че са останали без работа.
wp_20161021_018Площта е малка, затова тук се предлагат най-актуалните и подбрани книги. Усмихнатите момичета, които могат да стопят и полярен лед, са Мария-Десислава, Евелин, Кая и Мариана. Достатъчно е да престъпите прага и някоя от тях веднага дотичва насреща ви. Отскоро тук управител е Йоана Георгиева, която работи на „Славейков” от самото ù отваряне. Започнала като книжар без опит, тя овладява професията стъпка по стъпка и през 2014 година получава признанието „Най-добър в Хеликон”. През 2015 година успешно издържа тежкия изпит за приза „Старши книжар”, който през 2016 година достойно защитава. Затова е естествено решението тя да стане управител през август 2016 година, когато Светлана Димова поема управлението на новата „Съборна”. Под ръководството на Светла през 2014 година „Славейков” е удостоена с честта да бъде призната за „Книжарница на годината”. Наградата е екскурзия в Белград, за която участвалите в нея и до днес въздишат. Предполагаме, че сега пък новите ù колеги се точат за награда и екскурзия. Пожелаваме им ги!
Светлана си спомня моменти от работата си на „Славейков”:
„Всеки ден ни посещаваха личности, чиито имена и лица са ни добре познати – политици, журналисти, актьори, певци и най-вече писатели. Тук случайно се срещнаха бате Николай и синът на кака Мариана от детското предаване „Сладкарница Захарно петле”. Друг път влезе певецът Бисер Киров, който толкова ни хареса, че след няколко дни доведе и свои приятели.
Заради местоположението сме имали неловки, но весели ситуации. Една от тях: телефонът звъни и мъжки глас пита дали сергията със стикерите е отворена. Отговарям му, че нямам представа за какво говори. Гласът разпалено продължава: „Онази, третата сергия, където се разменят разни стикери!” Спокойно му обяснявам, че работя в книжарницата на площада, но нямам възможност да изляза и да погледна дали сергията е отворена. Кратко мълчание. Тъкмо реших, че разговорът е приключил, и чух: „Ама вие нали сте централата на книжния пазар…”
Йоана допълва картината:
„При нас е тесничко, но е много уютно. Работата е динамична и всичко се случва много бързо.Често е пълно с клиенти и се опитваме да обслужим всички. Мнозина от тях са редовни посетители, обичат да идват и да споделят кои книги са прочели и кои са им харесали. Наскоро клиентка призна, че много ù допадат ревютата и препоръките, които слагаме върху книгите и попита може ли и тя да напише една за „Монахът, който продаде своето Ферари”, защото я вдъхновила. Молбата ù искрено ни зарадва – щастливи сме, когато вдъхновяваме и предизвикваме внимание. Други пък гледали предаване по телевизията, в което участвала нашата Мария-Десислава и дойдоха специално за да се запознаят с нея и да си купят заглавията, които тя препоръчва. Често ни посещават Захари Карабашлиев, Михаил Вешим, Калин Терзийски, Деян Енев. Макар колегите ми да са отскоро, бързо свикнахме една с друга и вече сме сплотен екип. А книжарницата за нас е като втори дом.”
Нека сега излезем оттук, минем покрай сергиите на конкуренцията, продължим по „Граф Игнатиев”, пресечем на диагонал градинката при църквата „Свети Седмочисленици” и видим какво става в книжарницата на ъгъла на „Шишман и „Венелин”. Тя е точно срещу входа на прочутото 7-мо СОУ – наследник на основаната през 1879 г. Първа софийска девическа гимназия, която е първото средно девическо училище в България. През годините тук са учили Елисавета Багряна, Яна Язова, Дора Габе, Леда Милева, Блага Димитрова, Вера Мутафчиева. Какви шеги си прави животът – преди били отсреща по чиновете, днес са отсам по рафтовете.
Екипът тук е камерен, книжарките са две – Даниела Петрова и Вили Димитрова. За себе си Вили казва:
dsc_1903В „Хеликон Шишман” съм от 3 г. Работата за мен е сбъдната мечта. Винаги съм искала да работя на място, в което съществуват хиляди други светове, които да споделям с хората. Книжарството е мисия, за която търсиш и намираш съмишленици – в лицето на клиентите и с помощта на колегите. Да живееш в света на приказките е прекрасно. И въпреки че и най-хубавите приказки имат край, знаеш, че винаги можеш да започнеш нова. Не спирайте да пътешествате в света на книгите! И винаги ще бъдете богати!”
Навярно заради думи като тези Елена Бойчинова от сайта лира.бг, работила тук повече от година, определя Вили като „артистичният човек в екипа, актриса по призвание, което прави пазаруването в Хеликон Шишман незабравимо преживяване.” А думите ù за Даниела са: „Тя е от 4 години. Добротата и съвестността ù в работата я откроиха още в първите дни. Интересът ù към модата странно контрастира с увлечението ù към най-мрачните и кървави трилъри. Но е много добър продавач във всеки сектор. Усмивката ù стопява и най-изнервените клиенти, което преди година ù донесе и признанието „Най-добър в Хеликон”.
„Понеже насреща е училището, отглеждаме си малки читатели. Това прави работата много отговорна”, добавят книжарките от Шишман. „Едно от първите „чеда” беше Мартин. Още бе в началния курс, когато за пръв път дойде няколко дни след откриването заедно с баща си. Голяма опашка на касата, много клиенти. Един дядо, малко опърпан, се нареди чинно на опашката и изчака поне 15 минути. Дойде на касата, стискайки два лева и каза: „Една бира!”. На книжарите им бе нужно доста време, за да му обяснят, че мястото вече не е кварталното кафене. Помогнаха и Мартин, и баща му. Родителят купи на детето книга за рисуване. До края на годината момчето бе най-редовният посетител. Харчеше и последните си стотинки при нас. Семейството му живее наблизо и днес всички, дори и малкият Красимир, са редовни посетители и приятели на книжарницата.
Група младежи пък във всяко междучасие идваха да питат дали не е дошла нова книга от „Дневникът на един Дръндьо”. И те пораснаха пред очите ни. Сега са фенове на Тери Пратчет и разни фентъзи поредици. За 3-4 години пораснаха при нас. Като едно семейство сме с живущите наоколо, учениците, работещите в магазините и баровете. На улицата всички ни познават. Току донесат загубени ключове с промочип ключодържател, за да издирим човека и да му ги върнем. ”
Сбогуваме се и с „Шишман”, но скоро пак ще дойдем за някое примамливо заглавие. А, и да не забравим – площад „Славейков” е кръстен на бащата. На пейката – този без шапката.

Прочетете още

213365_b

Топ 10 на „Хеликон” за най-продавани книги (28 май – 03 юни)

ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА 1. Овчарската корона от Тери Пратчет 2. Всичките наши тела. Свръхкратки истории от …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *