Лира Литературно-рекламна Агенция
Людмила ЕЛЕНКОВА
Преди няколко години удивлението ми от книжните заглавия се изчерпваше с емблематичния труд „Как да забогатеем, докато спим“. Дори открих символика в това – без усилия, използвайки благотворната енергия на словото, да се пробудиш богат, поне душевно. Оказа се, че ефектът на подобни книги е дългосрочен и днес се превръща в тенденция. Мултимедийната среда, в която живеем, сведе смисъла до синтез на съдържанието. „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“ повлече крак и скандинавската художествена литература, особено шведите, печелят надпреварата с дълги като зимни вечери заглавия. Без да оспорвам стойността им, потърсих и други, които залагат на опозиция, понякога на шокираща емоция. Предлагам ви с намигване някои от тях, включително и от български автори.
„Майната му! Да го направим!“. Със сигурност нямаше да ми пука да го произнеса, щом зад гърба си имам компания като на Ричард Брансън. Неговата „Върджин груп“ е с капитал почти 5 милиарда британски лири! Ако това е есенцията на бизнес успеха, предпочитам любимата му фраза – „Само глупакът никога не променя мисленето си“.
„Мъжете си падат по кучки“. Колкото и да е странно, този бестселър насърчи хиляди жени от различни поколения да спазват благоприличие и сдържана дистанция в отношенията си с мъжете. Тя е от типа „бягам бавно, за да можеш да ме хванеш“. Нека не се бърка с българската мемоарна проза – „Дневниците на една курва“. Нищо общо нямат. Първото е психологическа мотивация, второто – физиологически отдушник.
„Кой ще заплаче, когато умреш?“ Робин Шарма обича такива главоблъсканици, всеки знае „Монахът, който продаде своето ферари“. Любопитно е, че онези, които тепърва я търсят, изненадват книжарите с добавка в заглавието – червено ферари!
„Любов, подслон, храна и вода“ се нарича новият сборник на Николай Фенерски. Подобна скала на потребностите срещаме при тандема Елена Щерева&Николай Янков. Само че техните реалии очертават Индия с „Химикал, шоколад и две рупии“.
„Не беше тук и си отиде“. Присъствието на Георги Томов в българската проза се наложи именно чрез тази отсъстваща находка на дебютния му сборник с разкази. Позиционирам го до норвежкия роман „Не искам да замина, не мога да остана“.
„Аллах е плюшено мече“. Константин Г. Константинов е интересен автор, но дали във време, когато светът се превърна в стрелбище на религиозна основа, такова заглавие ще спечели… Защо не, Александър Секулов как го направи с „Господ слиза в Атина“.
„Будизъм за мечки“. Джобно издание с чудесни илюстрации и афоризми. Ако не бяха те, щях да си помисля, че ескимосите са преоткрили Буда.
„Сборник с тъпотии“. Склонна съм да се доверя на автора Мирослав Михайлов и както ни съветва в анотацията, да не чета повече от десет страници дневно.
„Екзотични начини за разрязване на патица“ от Марианна Георгиева всъщност е… поезия. Останалото, както би казал Шекспир, е мълчание.
„Черво с чар“. Книга, която залага на превенцията, преди да се стигне до лечение. За щастие натурализмът е само в заглавието, не съдържа аналогичен снимков материал.
„Добър апетит, или как да сготвиш мъжа си“. Не, благодаря. Ще поръчам – „Говори колкото мъжа си“, две порции, моля.
Така можем да продължим дълго. Целта ми не е двусмислена ирония към автори и издатели, напротив. Исках да покажа, че когато човек се съсредоточи върху дървото, често пъти то му пречи да види гората, и обратно. Със сигурност всеки е вложил труд, талант и пари в книгата си. И се опитва тя да стигне до колкото може повече читатели. Атрактивните заглавия понякога вършат половината работа, друг път я съсипват цялата. Проправят път към успеха или щракват като капан. Впрочем, Филип Джиан е нарекъл един от романите си „Ох…“. Размислите оставям на вас.
