Ако ви липсва Уве, Брит-Мари или бабата, която праща поздрави и се извинява, можете да се запознаете с Мосю Жан.
Той не прилича досущ на никого от тях, защото живее в Цюрих. И е консиерж в бляскав хотел. Мосю Жан е вежлив, коректен, сдържан, за да не кажем хладен, точно толкова много, колкото подхожда на град като Цюрих и на хотел с класа. Мосю Жан носи самотата си с достойнство. Но ето, че идва ден, в който става дори още по-самотен, защото го пенсионират. Така че той вече няма никого не само у дома, но и край себе си през деня. Обаче има едно тефтерче, в него записва нещата, които биха донесли щастие на други хора.
Ние живеем на място, където общуването граничи с крайностите. Мосю Жан живее в град, в който са на почит нюансите. Мосю Жан няма да ви забавлява и вълнува колкото вече споменатите герои на Фредрик Бакман, но ще ви покаже, че с малки жестове, с леко побутване на късмета и най-вече с голямо сърце могат да се случат големи неща. Най-големите всъщност – хората да се намират и да остават заедно.
Литературните критици наричат книгите от този род книги за малките хора. Никак не са прави, това са книги за големите хора, които оставят големи следи в живота на други хора.