Начало / България / Книжарниците на Югозапада

Книжарниците на Югозапада

Най-често свързваме това географско-разговорно понятие с по-мекия климат и южната растителност, с прелестта на Рила и Пирин, с мелнишките скали и вино и, разбира се, с бурната му и славна история, в която греят имената на Паисий, Яворов, Вапцаров. Скиорите въздишат за пистите над Банско, студентите – за двата благоевградски университета, любителите на минералните води и черешите – за Кюстендил и Хисарлъка, въдичарите – за Струма и Места, а всички ние заедно – за светата обител на Рилския манастир и почиващия там Неофит… А любителите на четенето? За двете Хеликонски книжарници, естествено. Без тях пейзажът на Благоевград и Кюстендил би бил непълен, би му липсвала онази духовна атмосфера, която придават и внушават единствено книгите.

 

logoБЛАГОЕВГРАД

Кристина Калайджиева, филолог по образование, е бивша дългогодишна „реална“ книжарка, а сега – „виртуална“ в логистичния център в Казичене. Ето какво си спомня тя:

„Книжарница „Хеликон” отвори врати в Благоевград преди 15 години, през април 2001 г., две седмици преди Великден. Партерният етаж на сградата на ул. „Васил Левски” 1 беше известен като „стария” Мелник, популярна кръчма, но оттогава е познат на всички като „голямата книжарница”. Вярно, леко е встрани от идеалния център, но това дори е по-добре – защото така създаде за себе си специално пространство. За първи път в града се бе появило място, запазено само за книги. Не за канцелария и съпътстващите я стоки, а за литература, наука, образование. И благоевградчани скоро оцениха това. В един сравнително малък град не е трудно да станеш разпознаваем – случвало се е от отсрещния тротоар да ми подвикнат непознати: „Ей, хеликонка, как си? Желаем ти хубав ден!” Как да посрещнеш подобни закачки освен с усмивка.

Постепенно „големият Хеликон” в малкия град се превърна в уютен кът, в който всеки идваше с доверие и убеденост, че ще получи внимание, съвет, подобаващо отношение. Книжарницата изпълваше с действителен смисъл девиза ни: „За книгите и хората”. Работих дълго в нея и тя се превърна в част от живота ми не само за времето, в което бях за първа или втора смяна. Там се сприятелих с колеги и с клиенти, с които и до днес поддържаме връзка. Споделяхме мнения и предпочитания, разговаряхме не само за литература, а за всичко, което ни вълнува. Да продаваш книги е мисия – благородна и благодарна. Общуването е част от магията на професията книжар, тя ти дава особен статут на принадлежност към една общност от мислещи, четящи, мечтаещи, дори „летящи” хора.

И до днес си спомням срещата с Джериес Авад през лятото на 2011-а. Книжарницата се оказа тясна да побере всички желаещи да се срещнат с именития израелски писател. Книгата му „Скритият дар” се бе превърнала в бестселър и никое събитие не бе събирало толкова много хора. След топлия прием Авад си пожела срещата да му отвори врати и за други страни и езици. А на въпроса коя е любимата му притча, отговори: „Ехо”! Така е озаглавена книгата на арабски език, защото в нея се съдържа основното ù послание – получаваш от живота това, което ти сам му даваш. Неведнъж е идвал и Иво Сиромахов. Той със сигурност помни хорото, с което читатели и книжари го посрещнахме при едно от гостуванията му. Макар и изненадан, включи се от движение в танца, готов да засенчи и най-вдъхновените… Незабравими ще останат и среднощните четения на новоизлезлите книги за Хари Потър.

И тук, като навсякъде, се случваха и забавни недоразумения. Но един клиент направо ни закова: „Имате ли романа за „Епопея на забравените”, който се учи в гимназията?”

 

dsc_0233Христинка Серафимова е едното от трите момичета, които са днешният книжарски екип. Тя споделя:

„Трите сме много различни, но се разбираме чудесно. Това доказва, че любовта към книгите обединява. Милена Митрева е завършила приложна лингвистика с английски и немски език. Благодарение на това, а и на любовта ù към планините, чужденците разчитат на нея за планинските си преходи. От нас те се сдобиват с туристически карти, подробни пътеводители, луксозни енциклопедии, а като екстра – с ключодържатели с компас. Изпращаме ги оборудвани и готови за приключения. Полина Христова е завършила международни отношения и е вторият ни полиглот. Интересът ù към източната култура определено впечатлява гостите. Наскоро едно индийско семейство се изуми от безпогрешния ù поздрав на хинди. Самата аз съм завършила българска филология. И понеже другата ми страст е киното, помагам на всеки, който се чуди дали има смисъл да чете книгата, след като е гледал филма.

Благоевград е студентски град. Студентите от Американския и Югозападния университет до голяма степен изграждат атмосферата тук. Преподавателите също са ни редовни посетители. Такива са и от близкия до нас Окръжен съд, а полицията е на няколко метра и смеем да твърдим, че в Благоевград полицаите четат. Тази година за втори път градът ни бе залят от вълна френскоговорящи туристи от фестивала „Франкофоли”. Те не пропуснаха да си купят по някоя книга за спомен, като най-често избираха да отнесат в родината си „Малкият принц”. А след традиционния събор на Бялото братство, слезлите от езерата дъновисти пак се отбиха през книжарницата ни. Сдобиха се с живото слово на Учителя, което не спира да се преиздава и изследва.”

 

lif_5414КЮСТЕНДИЛ

Тук ни посреща още по-камерен екип: музикалната педагожка Румяна Попова, която свири на пиано, и културологът Лилия Иванова. Понеже Руми е на смяна, отвличаме за кратък разговор Лили:

„Преди да бъде книжарница, мястото е било сладкарница с толумбички, реванета и боза, а след това клуб на културните дейци. Със своя темперамент Любомир Стойчев успява да убеди семейство Панайотови, че Кюстендил има крещяща нужда от книжарница на „Хеликон”. И ето че, година-две след благоевградската, се появява и тя. Любомир и екипът му се заемат със задачата да запалят искрата и да научат книжарницата да диша ритмично сред едновременно чистия, но и леко меланхоличен въздух на града.

Е, времето се търкаля… Днес сме само двете с Руми. Аз имам вече близо 10 години стаж тук, Руми – към 6. Аз съм по-силна в артистичните и културните изяви, докато тя е царица на таблиците и изчисленията. Допълваме се и си имаме пълно доверие. Малко история? Една вечер книжарницата образно бе разделена от река. На единия бряг застанаха художниците, на другия – поетите. Докато авторите четяха стиховете си, художниците рисуваха, вдъхновени от чутото. Признавам, бяха ги попрочели преди това малко. Все пак рисуването е по-бавно от четенето, нали?

На 19 април 2013 открихме изложба на рисунки и графики в манга стил. Мое дело и на Станислава Ризова. Някои от рисунките са на герои от известни комикси и анимета като Fairy Tail, Naruto, Sword art online, Elfen Lied, други са плод на въображението ни. След откриването част от членовете на аниме клуб Toradora представихме пред клиентите кратка постановка върху японска легенда, която е в основата на играта камък-ножица-хартия. В японската култура е прието тя да се нарича нинджа-лисица-самурай. Според легендата лисицата е невероятно красива жена, надарена с магични способности. Тя омагьосва самурая и го кара да се влюби в нея. Нинджата обаче убива лисицата, задето е подмамила самурая. Самураят пък го пробожда с меча. Накрая той сам се пробожда, защото не може да живее без мен, тоест без лисицата. Финалът е три трупа. Понеже от хора и книги в книжарницата беше страшно нагъчкано, едва намерихме място, където да се проснем на пода. Беше голям екшън!

dsc_0086Друга наша изложба заля цялата витрина на книжарницата. Беше като водопад от картини, снимки, оригами, стъклопис, кукли… Заглавието бе „Стената”, а идеята – да се разрушат стените между хората и изкуството да прелее в живота. Сред водопада пак имаше мои и на Станислава графични рисунки, стъклопис на Зара Николова, кукли на Теодора Сърбинска, залепени стихове на Евелина Германова и Биляна Попова, както и оригами на Боряна Йорданова…”

Никак не ни се разделя със слънчевия Кюстендил и не по-малко слънчевата Лили!… Благодарим ù за спонтанния отчет на бурната дейност в кюстендилския „Хеликон” и пожелаваме на нея и Руми все така да успяват да съчетават отговорната си работа на книжарки с интересите си в музиката, рисуването и поетичните изяви. Пожелаваме и на Христинка, Поли и Милена от Благоевград да са все така отзивчиви към българи и чужденци, към туристи и дъновисти, към всеки, прекрачил прага на книжарницата.

Всяко земно дело зависи от хората. В тези два книжни оазиса ние се срещнахме с пет мили, културни, отзивчиви и лъчезарни млади дами, готови да помогнат, упътят, разкажат. Такива, впрочем, са всички книжари от „Хеликон” в страната. Не само дамите!

Прочетете още

214661_b

Топ 10 на „Хеликон” за най-продавани книги (17 септември – 23 септември)

ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА 1. Да живееш нататък от Нарине Абгарян 2. Мълчанието на вдовицата от Сидни …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *