„Избухливото дете“: книга, която ще ви зареди с оптимизъм

На 20 септември излиза „Избухливото дете“ от д-р Рос Грийн. Книгата е ново попълнение в серията „Психология за всеки ден“ и представя иновативен възпитателен подход към непокорните и раздразнителни деца. 

Д-р Рос Грийн:
Ако сте родител на дете с проблемно поведение, тази книга ще ви зареди с оптимизъм и увереност, че ще се справите с положението и ще възстановите хармонията в семейството си. И не забравяйте, че надежда винаги има!

Д-р Рос Грийн е доцент в Медицинското училище на Харвард и създател на модела, описан в книгата „Избухливото дете“ (изд. „Хермес“). Методите му, които са и научно обосновани, продължават да еволюират благодарение на обратната връзка, която получава от страна на прилагащите ги. Той консултира много семейства, училища и терапевтични заведения и изнася лекции по цял свят. Д-р Рос Грийн е баща на две деца, благодарение на които често прилага теориите си на практика.
Допълнителна информация за метода може да намерите на интернет страницата на неговата нестопанска организация „Живей балансирано“ (www.livesinthebalance.org).

Ако това ви звучи познато, значи имате проблем.

Писъци, ругатни, плач, ритане, плюене, хапане… това е само част от репертоара на децата, когато не получат желаното. Подобни сцени често ни карат да се чувстваме безсилни, гневни и съкрушени и отчаяно да търсим отговори. Въпреки всички усилия и утвърдени рецепти, понякога родителите се оказват неспособни да се справят със своите трудни деца.

„Не!“ на всяко мнение, предложение или идея.

Техниките за възпитание, с които те самите са отраснали, често са неприложими . Широко разпространено е схващането, че всички тези нервни изблици целят привличане на внимание и манипулация от страна на детето. Родителите са изправени пред сериозен проблем, а околните  започват „доброжелателно“ да намекват, че подобно поведение  е следствие от липсата на твърдост и авторитет.
Рецептата обикновено е да се държи детето по-изкъсо, да се налага повече контрол и наказания. За съжаление, практиката показва, че подобни мерки не действат. И често положението дори се влошава. Родителите влагат огромно количество енергия в безрезултатна борба, чувствайки се изтощени и отчаяни.

Когато детето реагира на дадена ситуация свръхемоционално, няма да му помогнете да овладее емоциите си, като му се наложите и му „покажете кой е шефът“.

Как да превърнем децата си от „врагове“ в съюзници?

В  книгата „Избухливото дете“ д-р Грийн ще ви помогне да проумеете защо вашето дете избухва и ще ви научи как ефективно да предотвратявате и овладявате подобни ситуации. Ще узнаете как да подобрите отношенията си с детето и да го превърнете във ваш съюзник в решаването на проблемите.
Според него децата искат да се държат според общоприетите изисквания, но понякога не са в състояние да го направят. Причината е, че им липсват ключови умения, крайно необходими за успешната комуникация. Те не могат да изразят притесненията си вербално и често бурното им държание е резултат от безсилие, което се проявява по различни начини –  трудност при превключване от един режим в друг (например да спрат компютърната игра, за да си напишат домашното), липса на гъвкавост в решаването на текущи проблеми и др. Когато възникнат проблеми, родителите обикновено се концентрират само върху лошото поведение, вместо да се опитат да разберат какво го поражда. Авторът предлага една много проста, но ефективна система за по-добро общуване между децата и техните родители, основана на споделяне и взаимно доверие. Така, чувствайки се в безопастност, изслушано и разбрано, детето с много по-голямо желание ще сътрудничи за разрешаване на конфликтната ситуация. Книгата е подплатена с множество примери от живота и разиграни проблемни ситуации.

От нея ще научите още:
•    Кои фактори допринасят за избухванията на детето.
•    Кои са специфичните ситуации, в които детето реагира гневно.
•    Как да намалите или напълно да елиминирате конфликтните епизоди, като премахнете причините, които ги пораждат.
•    Как да се справите с проблемите своевременно (вместо в разгара на бурята) и с общи усилия, а не еднолично.
•    Как да помогнете на детето да усвои умения като гъвкавост, адаптивност, търпимост и способност за решаване на проблеми.
Следвайки практичното и експертно напътствие на д-р Грийн, вие и вашето дете ще изградите помежду си нова връзка, основана на общуване и взаимно доверие.

Отзиви
„Задължителна книга за много родители, учители и професионалисти, които се занимават с обучението и възпитанието на проблемни и лесно раздразнителни деца.“
Д-р Томас Х. Олендик, професор по психология, Център за изучаване на детското поведение към Политехническия университет във Вирджиния

„Един задълбочен и прецизен портрет на децата с проблемно поведение – и как да им помогнем.“
Д-р Мирна Б. Шур, авторка на „Как да отгледаме мислещо дете“

ОТКЪС
***
План В

При план В решавате проблемите с общи усилия, т.е. работите заедно с детето – като партньори – и търсите вариант за елиминирането на проблемите, предизвикващи разрушителните за семейния микроклимат скандали.
Така, според традиционните учения (и много книги за родители), възрастните никога не трябва да си сътрудничат с децата. Все пак вие командвате парада. Тук обаче ролята ви на командващ изисква да разберете, че и най-дребният проблем може да стане причина за конфликт, и да сте готови да смените курса на действие. При План В вие продължавате да дърпате юздите дори по-здраво и отпреди. Единственият недостатък на този план е, че в началото ще ви бъде трудно да го прилагате, тъй като все още ви липсва практика.
План В се състои от три стъпки: Съпричастност, Дефинирай проблема и Покана. Самите имена на стъпките изобщо не са толкова важни, колкото съдържанието, скрито зад тях.
1. Стъпката Съпричастност изисква да поговорите с детето, за да разберете какво го тревожи и какво мисли то за даден нерешен проблем.
2. Стъпката Дефинирай проблема изисква да изложите пред детето вашите лични притеснения или гледна точка по въпроса.
3. Стъпката Покана изисква заедно с детето да намерите решение на проблема, което е реалистично (т.е. е по вашите сили и по силите на детето) и взаимно удовлетворяващо (съобразено с тревогите, които детето е изразило в стъпката Съпричастност, както и с тревогите, които самите вие сте изразили в стъпката Дефинирай проблема).

Това са трите основни съставки на съвместния подход за решаването на проблеми.
Следва нещо изключително важно. Запознавайки се с План В, много хора погрешно решават, че най-добрият момент да го приложат, е в разгара на конфликта. Така стигаме до Спешния план В, който обаче не е най-добрият вариант, тъй като в разгара на спора детето вече е набрало скорост (а вероятно и вие). Не забравяйте, че проблемите, които стоят в основата на повечето детски избухвания, са лесно предвидими. Затова не чакайте поредната емоционална буря, за да започнете да решавате проблем, който отдавна стои на дневен ред. Целта е да разрешите проблема предварително, преди той да възникне отново. В това се състои Своевременният план В.
Например най-добре е да обсъдите миенето на зъбите много преди да е дошло време за лягане, а не в момента, когато детето вече се тръшка и не иска да ги мие. Ако проблемът е домашното по математика, най-добре е да проведете разговора много преди детето да седне за пореден път да се бори със задачите. Когато решите кои са първите най-належащи проблеми, с които ще се заемете, трябва упорито да започнете да прилагате Своевременния план В. Както ще научите от следващата глава, добре е предварително да се уговаряте с детето кога ще обсъждате нерешените проблеми.
План В не е техника или вълшебно средство, което ще промени напълно детето ви с едно щракване на пръсти. Той е процес, а не рецепта за мигновен успех. Трайното решаване на проблемите, усвояването на липсващите умения и промяната на основните аспекти в общуването ви с детето отнемат време.

………………………..

Понякога подобрението настъпва незабелязано. Някои възрастни са си изградили представа за това какъв би бил техния живот, когато в поведението на детето най-накрая настъпи „подобрение“, и се чувстват разочаровани, когато се окаже, че дори тогава нещата съвсем не са розови. Други са си представяли, че подобрението ще дойде по-бързо и лесно. Но това зависи както от самото дете, така и от неговото семейство. А и под „подобрение“ всеки разбира нещо различно. Аз знам едно – подобрение имаме, когато нещата наистина започнат да се оправят. А подобрението в едно отношение води и до подобрение в друго.

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия. Поръчайте доказано добри книги от ✔