Начало / Автори / Животът на писателите: Барбара Тейлър Брадфорд за секса на 83 г. и любовта

Животът на писателите: Барбара Тейлър Брадфорд за секса на 83 г. и любовта

article-2550081-1b20a3b900000578-19_306x423По материали от в. „Мирър“

Телефонът звъни френетично, докато Барбара Тейлър Брадфорд припряно казва „Довиждане“ на съпруга си Боб. Следва смущаваща целувка и писателката се връща отново. През това време Боб казва нещо не разбираемо. „Боб иска да Ви кажа, че ме обича“, смее се авторката.

На 83 години, продала над 88 милиона копия от книгите си по цял свят, в манхатънския им апартамент Барбара все още изглежда млада. Първият й роман „A Woman Of Substance“ излиза през 1979 г. Само той е продаден в над 30 милиона екземпляра до днес. Тя и Боб са заедно от 53 години, а взаимоотношенията им са такива, на каквито биха завидели много 30-годишни с далеч по-малък брачен опит. „Определено съм щастливка в брака“, казва тя. Боб е кинопродуцент и заедно имат над 10 филма, базиращи се на книгите й. двамата се запознали на „среща на сляпо“ през 1961 г. Скоро вдигнали сватба, но останали и „най-добри приятели“. От тогава тя неизменно посвещава на него всяка от следващите си 31 романа, включително последния „The Cavendon Luck“.

В телефона на Барбара има само един номер – този на Боб. Той е не само неин съпруг, приятели и довереник. Той е и неин любовник! Това признава напълно открито. „Защо сексът на възрастните хора да е табу? Е, не е толкова често, колкото преди, но все още имаме сексуален живот. Все още се привличаме сексуално. Освен това много се целуваме, гушкаме и си държим ръцете“, казва писателката.

А каква е тайната на щастливия им брак?

barbara-taylor-bradford-r-432498„Доброто здраве и моята енергия. Но Боб също е много енергичен. Много се разхождаме. Опитваме се да се поддържаме във форма. Обръщаме си внимание и да се грижим за себе си във всяко отношение. Не казвам, че се съдираме от секс, но все още правим, предимно като сме на почивка“, казва Тейлър. И това надали е изненада за читателите й – в книгите й изобилства от секс, или както ги нарича тя „любовни сцени“.

Но все пак – тя е на 83 години, ще каже някой. До момента, според някои финансови анализи, е спечелила над 180 милиона лири. „Не пия, не пуша. Пазя се от вредна храна. Грижа се за себе си и не изглеждам като 83-годишна. Ходя на масаж веднъж седмично, също така – и на фризьор, педикюр и маникюр. Правя го от 50 години. Нося ушити по поръчка дрехи. И разбира се, имала съм пластични операции. Че защо не. Имам Ботокс в челото си и си правя процедури на всеки 6-8 месеца. Такава съм си. Хубаво е да си себе си“, казва без излишна скромност.

Но най-важното по думите й е, че е позитивна. „Не мисля нищо лошо. Седя си тук с чаша кафе, изпита до половина, но я виждам пълна. Събуждам се всяка сутрин в добро настроение и с позитивна нагласа. Не мисля за болести и не се разболявам. Правя всичко, което мога, грижа се за себе си и за съпруга си. И за най-близките си приятели. И така продължавам напред. Най-големият ми проблем е тендинитът“, казва писателката.

А смъртта? „Отказвам да мисля и да приема това. Такъвми е характерът, манталитетът. Просто съм позитивна“, ежи се Барбара.

7eef249f383c928db1fbe890d223757327b731Разбира се, като всяко семейство, и тя и Боб са имали и тежки мигове. Искали деца, но тя претърпяла два спонтанни аборта в края на 30-те си години. Това така и не се случило. „Беше лошо. Но го контролирах. Бях много заета в онези дни. Имах си Боб, имах себе си. Продължихме да си живеем живота. Надявах се да забременея отново, но не стана. Не обичам да се отдавам на съжаления. Ставам и продължавам, гледам само напред. Боб е същият. Когато бях млада, не мислех за деца. Не беше от значение за мен. Мислехме да осиновим в един момент, но после се отказахме. Имахме се един друг. Така че продължихме така“, спомня си Тейлър.

Работата обаче я държи все така активна. След ваканция в Швейцария Барбара вече планира следващия си роман. Да работи усилено е в гените й. Отрасла е в английския град Лийдс. Първия си разказ публикува, когато е на 10 – в едно детско списание. Макар майка й да е незаконно родено дете на аристократ, Барбара не познава богатството. Но за сметка на това има любящо о подкрепящо я семейство. Майка й Фреда обичала да й казва: „Ако се трудиш здраво и си дисциплинирана, както сме ние с баща ти, ще имаш всичко на този свят.“

Когато е на 16 Барбата започва работа в местния вестник „Йоркшир Ивнинг Поуст“, след това се мести в Лондон. „Никой не може да ти налее амбиции. Раждаш се с тях. Няма как да ги научиш. Бях наистина такава и като дете“, признава писателката. Един от спомените, с които най-много се гордее е как веднъж, когато била 9-годишна, дарила 2 лири на Червения кръст, за да помогне на руснаците по време на войната. След това получила благодарствено писмо, подписано от съпругата на идола си сър Уинстън Чърчил – Клементин.

Подобно на много от героините си, Барбара е много упорита. „Винаги казвам, каквото мисля. Преди много време Питър О‘Тул много искаше да излезем, а аз не исках. Имаше лоша кожа и въобще не беше мой тип. След това той се прочу, беше се трансформирал. Но не съжалявам, че не стана. Тогава нямаше да имам Боб“, завършва сладкодумно Тейлър.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *