Лира Литературно-рекламна Агенция
Книгите се променят – електронните книги позволяват в едно-единствено устройство да се съхраняват стотици заглавия. Добавянето на още хиляди е само на един клик разстояние. Някои твърдят, че електронните книги са по-сигурни от хартиените – устройството може да се повреди или да бъде откраднато, но книгите могат да се възстановят, ако техни копия се съхраняват във виртуален облак. Книгите преживяват революционен етап от развитието си.
BBC разказва за това как почти същият дебат като днешния е бушувал и в древен Рим.
Не всеки обаче е щастлив от това. Книголюбителите, издателите и продавачите наблюдават състезанието хартиени-електронни книги с огромен интерес. Класиката все още води на модерното, но спорът съвсем не е към края си.
Странното е, че настоящата ситуация напомня много епизод от историята. Преди 2000 години нов тип книги превземат вниманието на читателите, като оставят на заден план тогавашните книжни порядки.
Рим, I век от Новата ера – статуи, монументи, паметници били покрити с надписи, хората си изпращали бележки върху покрити с восък плочки, а библиотеките на богатите били пълни с книги по история, философия и изкуство. Но те не са в познатия днес формат, а представляват свитъци от египетски папируси с дължина от 4,5 до 16 метра. Те имали своите недостатъци – били нужни и двете ръце, за да се чете, а папирусите се разгъвали върху бюро, използвали се и специални щипки за закрепването им. Писарите оформяли текстовете в колони, широки няколко сантиметра, така че съдържанието да остане защитено в навитата повърхност. Въпреки тези предпазни мерки археолозите откриват свитъци с повредени от дрехите на читателите краища.
Това, обаче, бил по-малкият проблем със свитъците. Изнесени извън топлия и сух средиземноморски климат, те гниели. Ежегодно папирусите от римските територии в Германия и на север се изпращали в столицата за възстановяване на повредените части. Папирусите също се чупели и късали, ако се ползвали твърде често, а освен това поради навиването можели да се ползват само едностранно. Понякога, ако дължината на текста позволявала, се пишело и на гърба на свитъка, но „разгръщането” било много трудно.
Някъде по това време на хоризонта се появява нов тип оформление на текстовете, който решава някои от недостатъците на папирусите. Археолозите откриват листове папирус, на които изписаните текстове започват от лицевата страна и продължават на гърба на листа. Оформлението на страниците дава насоки, че листовете са били подвързани и са първообраз на днешните издания. Римляните нарекли тези първи книги кондици заради приликата с използваните от тях едноименни дървени дъски за писане. Но днес първите кодекси са обвити в мистерия. Първите запазени писмени сведения за тях като формат, в който се е продавала литература, са от края на 1 век.
Не по-малко важно е, че във връзка с тези първи книги се споменава и пергаментът – гръцка алтернатива на папирусите, направена от добре обработена мека, но здрава животинска кожа. Въпреки тази информация, все още не е ясно кой и защо е изобретил кондиците. Днес дори не е напълно изяснено дали първите кондици са направени от папирус или от пергамент.
Независимо какъв е бил първоначалният материал, това ново оформление е голяма крачка напред от свитъка към книгата. Кондиците имали и корици, направени от дърво или неизползвани парчета папирус или пергамент, чиято цел била да ги защити от по-немарливите читатели. Страниците им били номерирани, което проправило пътя на таблиците и индексите като част от съдържанието. Тези книги пестели пространство, защото за много по-малкия си размер побирали много повече съдържание от папирусите.
Хората на Рим, обаче, били разделени по отношение на новите книги. Мнозинството от тях били привърженици на традиционните езически вярвания и евреи, които предпочитали традиционната им позната форма – свитъците. Нарастващият брой християни пък ентусиазирано приемали първообраза на книгите, съдържащи по това време евангелия и притчи.
Всички знаем как завършва историята – до 6 век езичеството и свитъците губят битката, а юдаизмът е засенчен от по-младия си религиозен събрат – християнството. Първо в църквите, а после и в обществото като цяло – книгите станали част от човешката история.
Електронните книги на 21 век може да не носят такава голяма промяна като кондиците през 1 век, но също предизвикват сериозен дебат. Дали ще изместят хартиените книги само времето ще покаже.
