Начало / Критика / Една велика измама

Една велика измама

Людмила ЕЛЕНКОВА, Радио Хеликон

mrSebastian_soft_cover.inddНа 28 август 1963г. на стълбите на Линкълн Мемориал във Вашингтон, пред  двеста хиляди души, Мартин Лутър Кинг произнася знаменитата реч против расизма „Имам една мечта“. Част от нея гласи – „Продължавайте да работите с вярата, че има изкупление за незаслуженото страдание. Върнете се в Мисисипи, върнете се в Алабама, Южна Каролина, върнете се в Джорджия, върнете се в Луизиана, върнете се в бедняшките квартали и гета на северните ни градове, знаейки, че по-някакъв начин тази ситуация може и ще бъде променена.

Нека не се въргаляме в долината на отчаянието. Казвам ви, приятели мои, въпреки трудностите днес и утре, аз все още имам една мечта, дълбоко вкоренена в американската мечта.

Мечтая един ден тази нация да се издигне и да живее според истинското значение на своето верую: „Ние приемаме тази истина за даденост: всички хора са създадени равни“. От всеки планински хълм нека свободата да звъни. И когато позволим на свободата да звъни във всяко село и махала, всеки щат и всеки град, ние можем да ускорим идването на този ден, когато всички Божии чеда, чернокожи и бели, юдеи и езичници, протестанти и католици, ще могат да си подават ръце и да запеят думите на стария негърски спиричуъл: „Най-сетне свободни! Най-сетне свободни! Слава на Всемогъщия Бог, най-сетне ние сме свободни!“

magic-184447_960_720Какво е живо от мечтата на Мартин Лутър Кинг? Романите на Харпър Ли, с темата за расизма, винаги са на почит. Политическата коректност в предизборната битка между Тръмп и Обама измести грижите на хората, станали зависими от хегемонията на парите. А димът след оръжията, насочени към всяка точка по света, се сля с пушека на барбекю и жизнерадостни реклами. Щях да подмина асоциациите с днешния ден, ако странен абзац от книгата „Мистър Себастиян и черният магьосник“ не бе приковал вниманието ми – „Хенри Уокър, Негъра Магьосник. Нито негър, нито магьосник, Хенри беше лъжа от глава до пети и един от най-големите ми любимци, истински американец: самосъздал се изрод.“ Иска се доста смелост да пишеш така. Впрочем, образът на черния магьосник не е запазена марка. Познаваме го като лорд Валдемор от поредицата за Хари Потър и от популярната фентъзи трилогия на Труди Канаван – „Гилдията на магьосниците“. Но тук заглавието е откровено подвеждащо и зад него стои сериозен социален роман. Идеята за индивидуализма, за уникалността и нрава на американския Юг е скрита под купола на един по-лек жанр и играе умело с националните митове на САЩ. Хенри Уокър е нереализирал се артист с травмирано детство, фокусник, унищожил таланта си. Той е обект на учудване, присмех, нападки и съжаление. Непокварен, скромен, но подведен от съдбата мъж. Ту на върха на триумфа, ту в краката на неуспеха. Баща му губи всичко в годините на Голямата депресия, майка му умира от туберкулоза, а Хенри и неговата сестра Хана живеят в хотел, в пространството между кухнята и пералнята. Там, в един от гостите – мистър Себастиян, момчето припознава Дявола, който отвлича сестра му. (Недвусмислена препратка към „Лолита“). Цялата книга представлява сбор от гласове, детективски калейдоскоп от сюжети и хора, разказващи за метаморфозите на малкия човек в битка с тоталното зло. Когато прави компромис със себе си, той отдава способностите си на демонична сила, превръща илюзията в реална професия, сключва сделка в замяна на своя живот. Героят на Даниел Уолъс в случая напомня Хари Халер от „Степният вълк“ на Херман Хесе. Действието тук тече в цирка, винаги на сцена, задължително пред публика – тя е големият съдник, жадната за зрелища аудитория. В неин интерес белият Хенри със зелени очи подлага кожата си на пигментация и става Черният магьосник. Защото всички предпочитат провала на негър, дори да виждат истинския му цвят. Обществото е склонно към чудеса, то толерира расата, но е готово за миг да отхвърли загадката и да й вмени вина. Днес ние сме разказвачите на този роман, всеки с дребната си роля, с тестето карти в ръка. Търсим истинската самоличност на Велик илюзионист, дяволска намеса в малшанса, божествена правдоподобност в  хармоничния ред. Докато не признаем на финала, че всъщност някой ни е излъгал.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *