Начало / Автори / Литературно пътешествие: Защо авторката на „Невинни години” изчезва от Ню Йорк?

Литературно пътешествие: Защо авторката на „Невинни години” изчезва от Ню Йорк?

Edith_Newbold_Jones_Wharton_in_hat_with_fur_muffЗа толкова стар град като Ню Йорк е странно, че днес съществуват толкова малко сгради от времето на Едит Уортън. Това установи в. „Индипендънт“.

Всичко, което е останало от сръбската ортодоксална катедрала „Св. Сава” на 26-а западна улица е почерняла черупка. Дневната светлина си пробива път през облите прозорци и под арката на входа. Пожарът през май 2016 г., чиито пламък се виждаше от километри, не просто унищожи една историческа сграда, а изтри литературен спомен. В тази църква на 29 април 1882 г. 23-годишната Едит се омъжва за бизнесмена Теди Уортън. Бракът е катастрофа, която тласка Едит към писането, когато тя вече е над 4-годишна. Тя става първата жена носителка на Пулицър през 1921 г. За такъв стар град, Ню Йорк пази учудващо малко архитектурни спомени от времето на една от най-знаменитите писателки от края на 19 и началото на 20 век.

stsava1Архитектурният историк и университетски преподавател Франсис Морон се опита да инициира поставянето на паметник на Едит Уортън в Сентрал Парк, близо до мемориалите на Уолтър и Скот и Робърт Бърнс, но признава, че е ударил на камък. Градът е толкова променен и продължава да променя облика си на дом за повече от 8 милиона души. Едит би се изненадала от високите цени в Гринуич Вилидж покрай река Хъдсън – по нейно време непрестижна зона, по думите на проф. Морон. Тя вероятно би се шокирала от небостъргачите по Пето авеню – някога зона с жилищни сгради.

Вероятно невъзможността да се почете писателката сред променящата се градска среда се дължи на факта, че тя всъщност изобщо не харесва Ню Йорк. Една от известните й реплики е, че така популярният в строителството тогава кафяв камък от Кънектикът е „най-отвратителният камък, дялан някога”. „По нейно време Ню Йорк е грозен град”, споделя проф. Морон, докато вървим по 23-а западна улица на път за родната къща на Нобеловата лауреатка. Тя не иска да живее в него. През 20 век къщата й толкова пъти е променяна и ремонтирана, че не може да бъде обявена за паметник на културата. Сега на приземния етаж има Старбъкс. Вероятно малко хора знаят, че веригата кафетерии е кръстена на персонаж от „Моби Дик”, написан от далечния братовчед на Едит Херман Мелвил.

През целия си живот Едит Уортън няма нито един официален учебен ден. Хладните взаимоотношения с майка й също не помагат за развититието й като писател. Но срамежливото момиче чете всички книги, които намира, докато не написва „The Decoration of Houses” – важна творба за архитектурата и до днес. Родната къща на Едит е продадена през 1882 г. На търговец, който променя фасадата на първия етаж, но кафявият камък все още стои в горната част на сградата и дава представа как е изглеждала тя. Ако се разходите из Мадисън Парк, западно от 23 улица, ще видите алеи и зеленина, които не са се променили много от детството на Едит, в което игрите се случват основно в тази градина. В същия парк на 13 години тя среща 6 години по-възрастната Емелин Уошбърн, която се влюбва в нея. Емелин има приключенски дух и обикаля целия град и според слуховете под нейно влияние Едит се запознава с евтините хотели и бордеи, които после детайлно описва в романите си.

Когато се стига до брака й с Теди Уортън, най-нормалното нещо е той да започне в мраморната готическа църква на Бродуей и 10-а източна улица – обичайно място за сватби във висшето обгщество. Но зад гърба си Едит има един провален годеж с наследник на семейство хотелиери и скандалът е толкова голям, че се взима решение сватбата да е в по-малко престижната „Св. Сава”.

В началото младоженците живеят при майката на Едит, но после се местят в класическа къща от кафяв камък – част от шест идентични сгради, от които и до днес е оцеляла само една.

Въпреки че някои от локациите в романите й са измислени, има много знакови за града места в текстовете, като Централната гара на Ню Йорк, Централ Парк, Пето авеню. В своите мемоари Едит пише, че по нейно време Пето авеню е спокойна пътна артерия – много различно от днешния му облик. Проф. Морон посочва една от последните автентични къщи на Пето авеню на №47 – днес арт клуб, който дава идея как е изглеждал животът по времето на Едит Уортън.

Четейки романите на Едит, човек изпитва клаустрофобични усещания – за ограниченото общество, в което са затворените жените от тази ера, както и за определените географски локации, които това общество заема. Единственият наистина уважаван район е Пето авеню, за което Ралф Марвъл пише, че е дом на изчезващата аристокрация.

Едит и съпругът й живеят на Парк авеню в продължение на 2 десетилетия, след което се местят в Ню Порт. Тя се мести в Европа през 1906 г. и никога повече не се връща в САЩ. Умира в малко парижко предградие през 1937 г.

Прочетете още

1dc841c8-9ee1-496a-8e12-19e1b369f06e

Салман Рушди: Моите книги промениха живота ми

Кои са книгите, променили живота му, както и тези, които са успели да го разсмеят, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *