Фондация „Европа и светът“ и издателска къща „Персей“ организираха обсъждане на романа „Един от нас спи“ от младата датска писателка Йосефине Клоугарт. Това беше повод да бъде отдадено и заслуженото внимание на преводачката Росица Цветанова, която за пореден път проявява таланта си да предаде чуждия текст така, като че ли е бил писан на български. Разговорът за романа естествено беше съпътстван от темите за особеностите на съвременните скандинавски литератури и за преводаческото майсторство. В обсъждането на книгата взеха участие д-р Иван Тенев, преподавател в специалност „Скандинавистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“, поетесата Виктория Катранова, преводачите Анета Данчева-Манолова, Андрей Манолов, Красимир Проданов, Деница Проданова, Гергина и Владимир Дворецки, Пламен Тотев.
Писателката Йосефине Клоугарт е родена през 1985 г. и въпреки младостта си е определяна като най-ярката звезда в съвременната датска литература. Наричат я „Вирджиния Улф на Севера“. Още преди да навърши 30 години, тя написва четири романа, посрещнати възторжено от критиката, два пъти е номинирана за престижната Литературна награда на Северния съвет и е носителка на Датската кралска награда за култура „Звезден прах“, връчвана от принц Фредерик и съпругата му на млади и иновативни творци от Дания и Гренландия. Романът „Един от нас спи“ е най-забележителната й творба до момента. В него героинята се е завърнала в своя роден дом в провинцията и анализира житейските си перипетии на фона на меланхоличен зимен пейзаж. Реминисценции от детството се преплитат със спомени за двама любими мъже, с които се е разделила и това ги прави вече „мъртви“ за нея. Допълнителен мрачен щрих в повествованието внася тежкото заболяване на майката.
Росица Цветанова призна, че не й е било лесно, но е превеждала романа с удоволствие и искрено харесва творчеството на младата датска авторка, с която, впрочем, са на една и съща възраст.
При обсъждането на превода стана ясно, че е имало различни мнения как точно да се предадат някои особености в текста на Йосефине Клоугарт, като напр. необичайната употреба на препинателни знаци и някои умишлени повторения на цели абзаци.
Д-р Иван Тенев отбеляза нарастващия интерес в България към скандинавските автори, особено към съвременните криминални романи от Севера, и поздрави Пламен Тотев за избора да издаде роман, който не е криминален.
Андрей Манолов лансира интересна метафора, че преводът на подобно произведение е като карането на „Ферари“ – ако преводачът не може да овладее мощния двигател, ще катастрофира. Оттам разговорът се завъртя около бъдещето възприемане на романа „Един от нас спи“ в България. Продължавайки метафората, Владимир Дворецки изтъкна, че макар у нас да няма писта за Формула 1, появата на едно „Ферари“ на родна почва би разкрило нови хоризонти не само сред читателите, но и сред писателите.
Анета Данчева-Манолова откри паралели между стила на Йосефине Клоугарт и Маргьорит Дюрас. Още повече, според нея, са приликите между младата датска авторка и Елфриде Йелинек. „Такъв стил създава нобелисти“ – заключи известната ни преводачка от нидерландски. Анета Данчева поздрави Пламен Тотев и за качествено издадената книга, в която си личи прецизната работа на редактора и коректора.
На въпроса на Гергина Дворецка дали не се е изкушавала самата тя да напише свое литературно произведение, Росица отговори, че не е имала подобни изкушения, защото преводаческата работа много й харесва. Струва й се достатъчно, че е написала докторската си дисертация за влиянията между литературите на Швеция и Финландия от епохата на Реформацията до наши дни. Превежда от фински, шведски, норвежки и датски. Между авторите, които са се появили на български благодарение на нея, са: Софи Оксанен, Йохана Синисало, Юхани Ахо, Мика Валтари, Том Егеланд, Ян Гиу, Курт Ауст и др.