Лира Литературно-рекламна Агенция
Радослав Петкович (р. 1953, Белград) е сред най-изтъкнатите и обичани съвременни сръбски прозаици, чиито произведения с универсалната си философска проблематика, със своята дълбочина, ерудиция и разказваческа зрелост са спечелили почти всички престижни литературни награди, както и многобройни почитатели.
Сред най-известните му творби са романите “Пътуване в Двиград” (1979, награда “Милош Църнянски”), “Съдба и коментари” (1993, награда “Меша Селимович”, награда на в. “Борба” и на Радио Б92 за най-добра книга на годината, НИН-ова награда за най-добър роман на годината), “Съвършен спомен за смъртта” (2008, награда “Борисав Станкович”), сборниците с разкази “Известие за чумата” (1989, награда “Иво Андрич”), “Човекът, който живееше в сънищата” (1998, Виталова награда) и есеистичната книга „Византийски интернет” (2007, награда Ramonda Serbica за цялостно творчество). Прозата на Петкович е представена на редица европейски езици. Преводач е на Честъртън, Толкин, Дефо и Стивинсън.
Романът му „Съдба и коментари” (1993 г.), който излезе тази година на български език, е най-награждаваната книга в историята на сръбската литература и несъмнено една от най-важните на ХХ в. Това е поетичен и философски разказ за човешката съдба и за нейната (не)подвластност на историческите събития, в който участват трима герои – руският офицер от сръбски произход Павел Волков, изпратен в началото на ХІХ век на мисия в Триест, сръбският историк Павле Вукович, свидетел на събитията в Унгария от 1956 година, и историческата личност граф Джордже Бранкович ІІ (1645-1711). Именно образът на мнимия сръбски деспот като прототип на човек, съумял да се противопостави на отредената му съдба, свързва другите двама герои. Всеки от тях търси изход от невъзможната си любов и от неблагоприятните житейски и исторически обстоятелства посредством мита за райската градина като вход към едно друго време или измерение. В постмодерната структура на романа са преплетени фикционални образи, лирични описания, реални исторически свидетелства, цитати от различни художествени произведения и лични истории. Умението на Петкович като разказвач е това, което ги обединява в потока на историята, който обгръща героите както въздуха, пробужда сетивата за незримото и недоизказаното, за надхвърлящото реалните рамки и събития.
