Начало / Интервюта / Джон Гришам: Вярвам, че винаги ще има печатани книги

Джон Гришам: Вярвам, че винаги ще има печатани книги

Джон Гришам е роден през 1955 г. в Джонсбъро, Арканзас. През 1977 г. се дипломира в щатския университет в Мисисипи. Докато учи там, той започва да си води дневник, който по-късно много му помага за писането на романи. Завършва право в Мисисипи през 1981 г. В университета авторът започва да се интересува от наказателно и гражданско право. Той практикува в Саутхевън, където поема предимно случаи, касаещи гражданското и наказателното право, като представлява разнообразни клиенти. Като млад юрист той прекарва доста време в съда.

Гришам е сред най-високотиражните съвременни писатели. Романите му освен с изключително умело изградени сюжети се отличават и със солидните си фактологически проучвания. По повод излизането на романа му „Звездният отбор” той даде интервю пред авторитетния  „Уолстрийт джърнъл”.

Как измисли героите в „Звездният отбор”?
–    Със сигурност Уоли и Оскар са като много адвокати. Идеята ми дойде от слабите телевизионни реклами, които си правят адвокатите. Това заразява цялата страна. Виждаш тези хора да се обясняват за важни случаи и изглеждат ужасно по телевизията, но си мислят, че там им е мястото. Смятат, че само защото са адвокати трябва да ги дават по телевизията.

А как те споходи идеята за самата книга?
–    Това е, което обичам да правя. Създавам тези измислени сценарии, в които има дела, процеси… такива неща. Много ми е интересно. Аз съм бил съден няколко пъти. Когато повдигнат делото – има пресконференция. Те се карат и беснеят колко лошо съм наклеветил някого. В същото време аз нищо не мога да кажа. След 2-3 години, когато делото приключи, обвиненията са свалени, вече няма нищо. Нито дума във вестника. Иска ми се често сам да си организирам пресконференция по този въпрос, но не стават така нещата. Много от моя личен опит отиде в тази книга. Имам предвид, когато съм бил обвиняем.

Хората са настроени срещу адвокатите от векове. В последните години обаче, със световната финансова криза, като че ли банкерите ги изместват. Банкерите ли са най-големите злодеи в наши дни?
–    Банкерите са в дупка сега. Но никога няма да изместят адвокатите и телевизионните проповедници. Истината е, че средностатистическият американец може би никога няма да му се наложи да общува с банкер от Уолстрийт. Но рано или късно ще наеме адвокат. Нещо ще стане. Шансът то да е неприятно е много голям.

От къде идват идеите ти? Как ги развиваш?
–    Идеите те сполетяват изведнъж. Въпреки че си нося тефтер в куфарчето, рядко ги записвам. Когато се прибера ги записвам на компютъра. Имам хиляди страници стари бележки, идеи за книги, имена, сцени. Когато си писател свикваш да забелязваш някои неща, на които повечето хора не обръщат внимание. Чета вестници, списания, правни издания, по малко гледам и телевизия. Но винаги се старая да подхождам по такъв начин, че да свържа видяното в някаква история. Винаги съм нащрек, все пак с това се занимавам. Но по-скоро ми е като втора природа, отколкото като работа, професия. Като видя важен съдебен процес и си мисля: „Това би било интересно да се разкаже в книга”. Но не винаги е едно и също. Понякога историята е готова в главата ми. Друг път трябват месеци, дори години, за да има завършен вид.

Знаеш ли края на книгите, когато започваш да ги пишеш?
–    Знам финалната сцена още преди да започна. Необходимо ми е. Джон Ървинг например пише първо последна сцена, но това е много трудно. Но все пак ако знаеш финалната сцена не се объркваш. Аз не работя отзад напред, но винаги знам в каква посока се движа. Поставям си много добри опорни точки. Но не можеш да поставиш рамка на всичко, макар дори спонтанните хрумвания да влизат в структурата. Имам началото, средата и края. Имам персонажите, главния сюжет и 2-3 подсюжета. Това пиша първо. Въпреки това никога не можеш да предвидиш всичко. А и не искаш.

Какво мислиш за електронните книги?
–    В днешно време бъдещето на този бизнес е много трудно да се предвиди. Промените в последните 5 години са умопомрачителни. Предпоследната ми книга излезе преди година. Тогава за първи път тя излезе в дигитален формат в същия ден, в който излезе с твърда корица. Всичко се променя толкова бързо. Никой не знае какво ще се случи след 2-3 години. Не се знае какви ще са цифрите в бизнеса с електронни книги. Ако е 70-80% от издателския бизнес, много издателства и книжарници ще изчезнат. Вярвам, че винаги ще има печатани книги, но не знам дали ще има големи издателства като сега. Нещата са прекалено хаотични, за да се правят прогнози.

Какъв е твоят опит от четене на електронна книга?
–    „Амазон” ми изпратиха „Киндъл” преди няколко години и съм прочел няколко книги на него. Беше чудесно. Можеш да си увеличаваш шрифта. След като навършиш 15 години очите ти вече не са същите. Ако прекарам време с четеца ще стана добър. Но много обичам книгите на рафт. Моята къща е пълна с книги. Те са част от декора. Хобито ни с моята съпруга е да събираме първи издания. Когато обаче отидох на едно място на Карибските острови на почивка, да играя и голф, останах изумен. – 80% от хората имаха електронни четци. А там не са младежи. Почнах да се оглеждам за хартиени книги. Макар това далеч да не е научно проучване, показва накъде върви бъдещето.

Ще се играе ли „Време да убиваш” на „Бродуей”?
–    Надявам се. Миналият май месец се игра на сцена във Вашингтон и имаше успех. Сега екипът работи, прави някои малки промени. Не съм замесен, но знам, че плана е да е на „Бродуей” догодина. Да видим.

Често си писал за смъртното наказание. Какво смяташ за екзекуцията на Трой Дейвис?
–    Става въпрос за случай от преди над 20 години. Има сериозни въпросителни дали е виновен или невинен. Дори тези въпроси обаче нямаше как да предотвратят екзекуцията. Механизмът не е в ред. Нашият върховен съд нямаше да спре екзекуцията. Случаят е доста неясен. В повечето случаи на смъртно наказание всичко е ясно, доказателствата са налице. Въпреки това не съм убеден, че екзекуциите са нещо положително. Но с Трой Дейвис, когато дори не е сигурно, че е виновен? Това трябва да престане, трябва да престане! Трябва случаят да бъде разгледан отново. Нашата система обаче не работи така и това е тревожно.

Бел. ред.  Афроамериканецът Трой Дейвис беше екзекутиран в края на септември тази година. Той беше признат за виновен за убийство на полицай през 1989 г. Случаят придоби международна популярност и активисти от цял свят протестираха срещу смъртното наказание на 42-годишния американец.

 

(Със съкращения)

Прочетете още

171465_b

Топ 10 на „USА Today” за най-продаваните книги в САЩ

Седмичната класация на „USA Today” за най-продаваните книги в САЩ бе обновена 1  юли. Изданието …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *