Начало / Любопитно / Любопитни факти за велики писатели (2)

Любопитни факти за велики писатели (2)

Gogol-GrabПървоначално на могилата на Гогол в манастирското гробище имало камък, наречен Голгота заради приликата му с Йерусалимската планина. Когато решили да премахнат гробището, при повторното погребване на Гогол решили да сложат на гроба му негов бюст. А камъкът по-късно бил поставен върху гроба на Булгаков от неговата съпруга. Във връзка с това, забележителна става фразата на Булгаков, която той приживе неведнъж е адресирал към Гогол: „Учителю, покрий ме с твоя шинел”.

Брайън Алдис, познат на Агата Кристи, разказвал за методите й – „тя написваше книгата до последната глава, след това избираше най-малко вероятния от заподозрените и, връщайки се в началото, преправяше някои моменти, за да го превърне в извършителя.”

Чехов сядал да пише, облечен в официален костюм. Куприн, обратното – обожавал да работи чисто гол.

Испанският драматург Антониу да Силва бил удавен и тялото му изгорено на клада на 19 октомври 1739 година. В същия ден в театъра играли неговата пиеса „Гибелта на Фаетон”.

Писателят Ърнест Винсънт Райт написал романа „Гадсби”, състоящ се от от повече от 50 000 думи. В целия роман няма нито една буква „е” (най-честата буква в английския език). Освен това Райт умира в деня на публикуването на „Гадсби“, на 66-годишна възраст.

indexПолският фантаст Станислав Лем написал сборника с разкази „Перфектен вакуум”. Всички разкази са обединени от това, че представляват рецензии на несъществуващи книги, написани от несъществуващи автори.

Луис Карол обичал да общува и дружи с малки момиченца, но не е бил педофил, както твърдят мнозина негови биографи. Често пъти приятелките му занижавали възрастта си, друг път той наричал по-възрастните дами „момичета”. Причината била в това, че моралът през тази епоха в Англия строго осъждал общуването с млада жена насаме, докато момичетата до 14 години се смятали за асексуални и дружбата с тях – съвсем невинна.

Когато писателят Аркадий Аверченко по време на Първата световна война занесъл в една редакция разказ на военна тематика, цензорът зачеркнал фразата „Небето бе синьо.” Според него чрез тези думи вражеските шпиони можело да се досетят, че действието се извършва на юг.

Истинската фамилия на писателя-сатирик Григорий Горин била Офщайн. На въпрос за причината да избере псевдонима Горин отговарял, че абревиатурата означавала: „Гриша Офщайн реши да измени националността си”.

Джеймз Бари създал образа на Питър Пан – момчето, което никога няма да порасне – неслучайно. Героят бил посветен на по-големия брат на автора, който починал ден преди на навърши 14 години и завинаги останал млад в паметта на майка си.

123 След началото на Втората световна война Марина Цветаева била евакуирана в Елабуга, Татарстан. Да си опакова вещите й помагал Борис Пастернак. Той донесъл въже, за да овържат куфара й и, уверявайки я в здравината му, се пошегувал: „Въжето е толкова здраво, че можеш и да се обесиш на него.” Впоследствие му предали, че именно с това въже Цветаева се обесила.

Когато излизала първата книга за Хари Потър, издателят настоял да изпишат името на Джоан Роулинг на корицата само с инициали – трикът имал за цел да не отблъсне момчетата, които в голямата си част не обичали книги от женски автори. Тъй като писателката по рождение нямала второ име, тя избрала за инициал името на своята баба Катлийн, и оттогава е известна като J. K. Rowling.

През 1862 г. Виктор Юго, бидейки в отпуск, изкал да разбере каква е реакцията на читателите за току-що излезлия му роман „Клетниците”. Той изпратил на издателя си телеграма, съдържаща само един символ – „?”. Издателят му отговорил със същото – в отговора му имало единствено „!”. Това навярно е най-кратката кореспонденция в историята.

Първият ръкопис на „Странният случай на доктор Джекил и мистър Хайд” на Стивънсън бил изгорен от съпругата на писателя. Биографите имат две версии по въпроса: едните казват, че тя сметнала подобен сюжет за недостоен за него, другите – че била недоволна от непълното разкриване на темата за раздвоението на личността. Въпреки това болният от туберкулоза Стивънсън написал за три дни новелата повторно и тя се превърнала в едно от най-успешните му във финансово отношение произведения, като позволило на семейството му да се измъкне от дълговете си.

След пътуването си до Венеция през 1817 г. Стендал написал: „Когато излизах от църквата на Светия кръст сърцето ми така силно заби, че ми се стори, че животът ме напуска – вървях и се мислех, че всеки момент мога да рухна на земята.” Развълнувалите писателя шедьоври на изкуството могат да оказват подобно въздействие и на други хора – това психосоматично разстройство е назовано „синдром на Стендал”. „Пипналият” го човек изпитва силно изострени емоции от съзерцаването на картините, като сякаш се пренася в изобразеното на тях пространство. Понякога преживяването е толкова силно, че обзетият от него се опитва да разруши произведението на изкуството. В по-широк смисъл синдромът на Стендал може да бъде предизвикан от всяка наблюдавана красота – например на природа или на жена.

hemingway-con-fidel-castroПрез последните години от живота си Ърнест Хемингуей изпадал в депресии и станал раздразнителен, уверявайки роднини и приятели, че навсякъде е следен от агенти на ФБР. Няколко пъти писателят постъпвал на лечение в психиатрична клиника, откъдето той звънял на близките си и ги уверявал, че в отделението са монтирани бръмбари, а разговорите му се подслушват. В резултат на електрошоковете той загубил способността си да пише и да формулира мислите си. Накрая, на 2 юли 1961 година Хемингуей се застрелва с пушката си в своя дом. Няколко десетилетия по-късно, след официално отправен въпрос към ФБР, бил получен следният отговор: извършвани са следене и подслушване на лицето, включително и в психиатричната клиника, тъй като на властите се сторила подозрителна активността му в Куба.

Веднъж Франсоа Рабле нямал пари, за да се добере от Лион в Париж. Тогава той приготвил три пакетчета с надписи „Отрова за краля”, „Отрова за кралицата” и „Отрова за принца” и ги оставил на видно място в хотелската си стая. Научавайки това, собственикът на хотела веднага докладвал на властите. Рабле бил задържан и под конвой изпратен в столицата право при краля Франсоа I, за да реши съдбата му. Оказало се, че в пакетчетата има захар, която Рабле веднага изпил с чаша вода, а след това разказал на краля, с когото те били приятели, как си е решил проблема с пътуването.

Dostoevs1Достоевски широко използвал реалната топография на Петербург при описанието на местата в своя роман „Престъпление и наказание”. Както признал самият писател, описанието на двора, в който Разколников крие вещите, откраднати от него от квартирата на лихварката, той познавал от личен опит – разхождайки се из града, веднъж Достоевски кривнал в пустия двор, за да се облекчи.

В ежедневието си баснописецът И. А. Крилов бил много занемарен. Стърчащата му, невчесана коса, лекьосаните му, омачкани ризи и още много други признаци на мърлявост предизвиквали насмешка у познатите му. Веднъж той бил поканен на маскарад. – Как да се облека, за да не ме разпознаят? – попитал той една дама. – Ами измийте се, срешете се, и никой няма да ви познае – отвърнала тя.

 

 

 

 

 

Прочетете още

211693_b

Нов роман за почитател(к)ите на мръсни книги

„Клуб „Мръсни книги“ е подходящо четиво за всички фенове на „Сексът и градът“. Първият роман …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *