Лира Литературно-рекламна Агенция
Веселина СЕДЛАРСКА
Когато поетите в една страна са гневни, значи положението в тази страна е лошо. Когато добрите поети са гневни, значи е още по-лошо. Когато нежните поети станат гневни, значи е възможно най-лошо. Мирела Иванова е много добра и нежна поетеса. Книгата ѝ „Площад България“ е много добра и гневна книга.
Мирела Иванова е поела риска да подбере за тази книга есета от авторската си рубрика в радио „Дойче веле“ от последните 15 години. Нарекла ги е високи патоси и всекидневни притчи. В това е всъщност риска – да предложиш патоси и всекидневие отпреди 15 години. Така си мислех преди да прочета книгата. Но тя ме опроверга – независимо кога са писани тези редове, те звучат толкова актуално, че ако се огледам наоколо, ще открия потвърждения и в този миг. Дали защото животът ни се променя тъй отчайващо бавно, или защото социалните антени на Мирела Иванова са хващали разликата между малкото и голямото, преходното и устойчивото? – вероятно и по двете причини, но повече поради втората. Така че ако мислите, че тази книга е предназначена за спомени – не, не е. Тя описва днешния ни ден, който не е същият като вчерашния, а още по-същият.
Това не е книга за политика, въпреки че става дума за факти, събития и сюжети, без които не са минавали новинарските емисии през годините. Това е книга за живота ни. И защо той не е прекрасен, след като ние сме едни прекрасни хора. В такъв случай – дали сме?