Начало / Интервюта / Александра Маринина: За да пишеш книги, трябва да имаш 5 % способности и 95% дееспособност

Александра Маринина: За да пишеш книги, трябва да имаш 5 % способности и 95% дееспособност

Александра Маринина призна Богомил Райнов за един от най-талантливите и надарени  с интуиция писатели на детективски романи в историята. Това тя разкри на своите почитатели при представянето на последната си книга, излязла на български език, „Смяна на мишената“. Десетки се срещнаха с руската кралица на кримките в столичната книжарница „Хеликон-Витоша”, като не пропуснаха да й поднесат цветя и да вземат автограф.
Ето какво каза Александра Маринина за своите читатели при визитата си в „Хеликон”:

За героите си:
„Никога не описвам свои приятели, близки и познати. Естествено, наблюдавам хората. Вниманието ми приличат особености, било то в говора, било то в поведението им, дори в походката или в жестовете им. Когато ми е нужно, се сещам за това и го взаимствам, но никога не пресътворявам мои познати. Но имам вътрешно правило да не описвам изцяло никой познат. Това може да обиди някого. Хората имат индивидуален поглед върху всичко, който се гради на нашата лична история. За мен един човек може да е млад, красив, с блестящи сини очи, спортен тип. За някого другиго, същият този човек прилича на някого от миналото му, с когото не се е разбирал, например, да има негативно отношение към него. Затова, ако реша да описвам някого, аз бих го направила през своите очи. Но тази визия е различна с тяхната визия за самите себе си и може да ги обиди.“

Как пише:
„За да пишеш книги, трябва да имаш 5 % способности и 95% дееспособност. Това е огромен труд. Пиша по два романа на година. Е, има и автори, които могат да пишат и по книга на месец. Пиша своите книги в офиса на своя агент. Опитах да пиша в къщи, но не успях. Мотаех се, редих пасианси, слушах „Травиата“, плчех… Моят агент разбра какво правя. Той беше мой началник в милицията и помни как работех тогава. Оборудва офиса си и сега ставам като всеки човек, отивам  и от 11 до 17 часа пиша там. В офиса съм само аз, помощничката ми и моят агент. Дори нямам интернет на компютъра си. Имах, но го заразих с вирус и след това трябваше да набирам половината книга, която пишех тогава, отново. Затова нямам интернет. Ако ми трябва нещо, моля агента си, или помощничката си, да го намерят.“

За новите книги:
„Преди два дни завърших последния си роман. Получи се много добре, защото стана точно преди да пристигна в България. Много съм щастлива. Сега имам възможност да се разсея малко, да получа нови впечатления. След седмица ще я прочета отново, със свежи очи, ще я дам на редакторите…
Винаги плача от радост, когато завършвам поредната книга. Всичко е свършило, сложила съм последната точка. Плача от облекчение, че напрежението е свършило. Уморена съм след такова нещо. Полугодие след полугодие. В главата ми са факти, характери, времето като че ли изчезва. В края винаги е трудно заради умората. Но в същото време искаш всичко да е свършено както трябва. Не просто да отбиеш номера или да зарежеш всичко по средата. В такива дни дори си позволявам през уикенда да работя у дома. Нямам нито една недовършена книга. Никога не си оставям много време за почивка между книгите. Опасно е. Пробвала съм да си дам почивка седмица, месец, два месеца. Но всичко това ми се отразява зле. Знаете, човек се отпуска. Боя се да правя паузи, защото ме е страх, че след това няма да се събера отново.“

За България:
„След Русия, у вас имам най-много издадени книги. Идвам за втори път в България, преди това бях тук през 2001 г., страната се е променила. Улиците са напълно различни. В сравнение с Москва е някак много по свободно. Руската столица е мегаполис, навсякъде има небостъргачи, а тук сградите са ниски, има небе, има въздух. Хората обаче са същите, като в Русия. Обличат се по същия начин, маниерите има са същите, както навсякъде в Европа.
Може да включа български сюжет в следващите си книги. Моята героиня Настя  Каменская се пенсионира, така че сега може да обикаля и да си прави каквото иска. Може да си го позволи.“

За случаите в книгите й:
„Не взимам случаите на героите си от практиката си преди години. Няма как да стане. Аз бях подполковник в руската милиция в едно съвсем друго време, а сюжетите ми са напълно съвременни. Действията се случват по време на писането на самите книги. Когато работех в милицията, имаше съвсем други сюжети. Опирам се изцяло на реалността. Естествено, не мога да си измисля как някое извънземно каца, извършва убийство и си тръгва, защото в действителността това не се случва.“

За четенето:
„Чета постоянно, дори когато пиша книгите си, приключвам работа за деня, прибирам се вкъщи и след вечеря сядам на дивана с книгата. Например, сега докато писах последната си книга в последните два месеца, прочетох всичко на норвежкия писател Ю Несбьо, прочетох новия роман на Хенинг Манкел, прочетох книга на Вал Макдърмид, прочетох няколко книги на две добри руски авторки. Чета постоянно“.

За Бог, религията и вярата:
„Имам си своя теория за тези неща. Не съм църковен човек, не спазвам ритуалите, не ходя на служби. Аз съм от това поколение, което израстна без това, никой не ме е учил да го правя. Но все пак вярвам, че има нещо, общ космически закон, който управлява живота ни. Част от него е формулиран от Конфуции. Много ми харесаха описанията на Нийл Доналд Уолш в „Разговори с Бога“, тя те кара да мислиш.“

За приятелите:
„Никога не давам съвети. Предлагам помощ, но само когато е желана. Въздържам се. Когато човек дава съвет, волно или неволно, той предлага това, което би било добро за него. Не това, което ще е добре за близкия му. Затова не давам и не приемам съвети.“

Интервюто взе Елена Бойчинова

Свързани заглавия
Александра Маринина – кралицата на руската криминална литература
Ясна програмата на Александра Маринина в България

Прочетете още

70166742_383050645658067_4257846705409490944_n

Нов „Ноев ковчег” по случай 90-годишнината на Радичков

Книгата излиза с илюстрации от Ива Димитрова Точно „Ноев ковчег” е определяна от критиката като …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.