Начало / Критика / „Бухтичка“ говори с гласа на тийнейджърите

„Бухтичка“ говори с гласа на тийнейджърите

199728_bСилвия Недкова, читател

Тийнейджъри и вие всички, които не се чувствате удобно в кожата си, грабвайте тая книга, защото тя говори с вашия глас.

Непретенциозен сюжет, лекичко разказан от името на едно обикновено (и не чак толкова) момиче. Историята е простичка, забавна и важна. Има всичко – отношения с родители, с приятели, с момчета. Има решения, колебания, грешки и поуки. Без да има претенцията да разполага с отговори на всички въпроси, книгата дава усещането, че не си сам, че и някой друг изпитва същото като теб и то не е толкова страшно, колкото ти се струва, когато си сам със себе си.

Уил, момичето, което разказва за себе си, има безпощаден вътрешен глас. Тя успява да бъде честна и се самонаблюдава с пунктуалността, която е присъща само на тази така нестабилна възраст. Никой не е съвършен и не всеки е честен пред себе си. Тя е самокритична, самообвиняваща се и самоизяждаща се отвътре, а тялото й е едновременно слабост и защита срещу света. Затова решението й да направи нещо, което излиза извън рамките на общоприетото, е опит да излезе извън старателно изгражданата крепост. Прави това, което обичаната й леля не е успяла – показва се, свързва се с хората, излиза под светлините на прожектора и в преносния, и в буквалния смисъл.

Критичността й към нея самата само привидно е свързана с тялото. Уил не е дебела в класическия смисъл на думата. Тя се възприема като такава. А това е проблем на цялото тийн войнство – разминаването между погледа отвътре и погледа отвън. И не става дума само за тялото. Уил не се вижда правилно по принцип, не се харесва по принцип, затова говори осъдително сама за себе си. Реакциите на другите обаче я описват като съвсем различен човек. Всъщност в това е майсторството на авторката – успяла е да предаде двете реалности, без да е дидактична.

Понякога е трудно да осъзнаеш, че в очите на околните изглеждаш красива, доста по-различна от това, което показва огледалото. Трудно е да разбереш, че това, за което се съдиш сама, не е „престъпление“ за приятелите ти. Уил научава този урок по най-трудния начин.

„Бухтичка“ няма претенциите да бъде висока литература, няма изключителни езикови попадения, препратки и тропи, но е добре преведена, бележките под линия са точни и на място.

Определено е една от добрите йънг-адълт книжки, появявали се на пазара. Ако харесвате мюзикъла „Лак за коса“, ще харесате и нея със сигурност. Ако не сте чували за него, „Бухтичка“ ще ви развълнува сама по себе си.

Прочетете още

Cover-Existential-Psychotherapy

Животът няма нужда от причина

Юлия ПЕТКОВА В една от книгите си, издадени у нас, Ървин Ялом пише: „Ние сме …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *