Лира Литературно-рекламна Агенция
На 19 април от 19 ч. в книжен център „Грийнуич”, София, на бул. „Витоша” 37 ще бъде представена книгата на Деян Енев „Християнски разкази”, издадена от „Фондация Комунитас“.
„… защото, кога е печално лицето, сърцето става по-добро.“ Еклисиаст 7:3
А това са няколко слова за книгата от Протойерей Николай Нешков:
Ако някой иска да убие християнското, нека направи от него етикет. И да го поставя на неща, обречени да останат анонимни. А те са толкова много! Християнската дарба на разказите е най-често да премълчават имената, но винаги да участват в животите. Те оставят изричането на името за сетне, за неустоимия миг, в който то ще прозвучи едновременно като камбана и като полски щурец, близкото име на „нищия духом”.
… на оногова, който побеждава… ще му дам бяло камъче, и на камъчето написано ново име, що никой не знае,освен оня, който го получава” (Откр. 2:17).
Винаги ми се е струвало, че героите от разказите на Деян Енев стискат в шепите си бели камъчета, независимо дали ги наричаме християни или не. Ето знак за нещо неминуемо християнско при тях обаче – славата им винаги е в бъдещето и никога в настоящето. За да бъде едно произведение християнско, трябва да прозре горещата връзка между безславието днес и спасението утре. И не само това – да не допусне тъжните, поразени от живота хора да бъдат смятани за жертви или герои. Страданието не е участ, а е дарба – това те никога не ни казват направо, а ни оставят да ни заболи мъничко, поне мъничко – не за тях, а за нас. Ако е така, то старата, ангелски недосегаема жена в мразовит и беден ден пред входа на градски храм, бащата – неудачник, който с невъзможната за описване мъжка безпомощност на разделен от жена си човек, несръчно въвежда невръстния си син в тайната на Христовото рождество, случайният минувач, покрит с неувяхваща небесна слава от стария несретник, на когото (с гузно неудоволствие) опитва да помогне; всички тези истински герои на поантата, крепяща тези разкази, обитават тесен, душен, най-често мъглив от евтин цигарен дим свят, в който има място само за две неща – несъвършенство и милост. И за никаква подлост.
Това, мисля си, Деян Енев не е търсил съзнателно.
Точно толкова несъзнателно и категорично, както когато бащата става баща, братът – брат, обичаният разбира, че е обичан, а на очаквания му се ще да спре за малко на последното стъпало на входната врата, за да увековечи това, че е очакван. Това не са хора, които могат да бъдат жертва на нечие влюбване или омраза. Те са ехото от звука, който издава добротата, когато бъде счупена. Миг след като го чуем и миг преди да го забравим, се появява християнският разказ.
„Християнски разкази” тук
