Благовещение е!

На 25 март всяка година християните отбелязват празника Благовещение. Той е познат още с имената „Благовец“, „половин Великден“ и „Кукувден“. На този ден Архангел Гавраил е съобщил новината на Дева Мария, че ще става майка. И тъй като се смята, че тя е закрилница на всички родилки, Благовещение е празник за всички майки.

Въпреки, че е религиозен празник, през годините са се запазили много любопитни обичаи и поверия, свързани с Благовец. На този ден всички ставали рано, за да е богата годината. В миналото в двора на къщите са запалвали огньове, които мъжете прескачали, за да не ги ухапе змия през лятото, когато работят на полето. На жените пък им е било забранено да шият, бродират и плетат по същата причина. Вярвало се, че каквото посееш на Благовещение, то ще се захване успешно – засадените цветя в градината ставали по-ароматни, а дръвчетата – с повече плодове. Смята се, че на Благовещение раните зарастват по-бързо, затова в миналото на този ден продупчвали ушите на момите. На Благовец отровата губи силите си.

Голяма част от обичаите и поверията за Благовещение са свързани с образа на кукувицата. На този празник човек трябва да излиза нахранен и с пари в джоба, за да може, когато чуе песента на птицата, да бъде сит и богат през цялата година. Друг обичай гласи, че когато чуеш кукувицата, трябва да пипнеш монета, за да ти е пълно портмонето.

На 25-ти март пристигат кукувиците и лястовиците, които оповестяват края на зимата и началото на пролетта. Хората вярвали, че на този празник излизат и самодивите. През деня не се работело нищо. Дедите ни вярвали, че дори птичките не виели гнезда. Който знае езика на лястовиците, ще разбере, че току-що дошли от “южните страни” крилати гостенки съобщават: “Зимата свърши! Иде лятото”.

Още предишната вечер стопаните почиствали дворовете и оборите, а стопанките измитали къщите, за да посрещнат деня на чисто. Събраната смет се запалвала на улицата и момчетата я прескачат, за “да им се опърлят петите и да не ги хапят змиите”. Момите пък гледали върху кое клонче ще кацне птиче, за да го отчупят и скрият в пазвата си. Това клонче щяло да им помогне да се омъжат по любов.

Според поверията магьосниците целия ден търсели змия – да я убият и напълнят устата и с босилково семе. После заравяли главата на влечугото в земята и когато растението поникне и цъфне, берат цветчетата му и от тях правят омайни билета за изгаряща любов. Кожата на змията изсушавали, стривали на прах и забъркват в мехлеми и сиропи, за да им се удвои силата им.

Денят бил почитан особено и от иманярите. По здрач те тръгвали по полето и се взирали да видят къде ще лумне син огън от земята. Там трябвало да е закопано имане от стари времена.

На Благовещение пчеларите отваряли кошерите и пускали пчелите на воля – “да вдъхнат от благото на Благовец, та да им е благ медът”.

На Благовещение имен ден празнуват всички, които носят името Блага, Благо, Благой, Благовест, Благовеста, Благомира.

Предлагаме Ви и едно от най-хубавите български стихотворения, посветени на светлия празник:

„Благовещение“ от Пейо Яворов

Прохладен лъх от ангелско крило,

        о ангел, о дете,

зефирен лъх от ангелско крило

сред зной облъхва моето чело;

отпаднал ме лелее нежен сън…

Зора се зазорява вън.

Мелодия неземна сред нощта,

        о песен, о дете,

мелодия вълшебна сред нощта

лелее и приспива мисълта:

зора се нова зазорява вън

и празничен се носи звън.

Душата ми тъгува и мълчи,

        о сълза, о дете,

душата ми бленува и мълчи —

и тихо капят сълзи от очи:

аз слушам празнично тържествен звън

през утрен сън — уви, през сън…

25 март 1906