Лира Литературно-рекламна Агенция
Любина ЙОРДАНОВА
„Фермата на животните” е книга от Джордж Оруел, публикувана през 1945 г. Според списание Time тя е сред стоте най-добри романа, писани някога на английски език.
Антиутопичната приказка разказва за една ферма, известна първоначално в околността като фермата на Старото имение на мистър Джоунс. След време тя е преименувана на „Фермата на животните”.
След съня на шопара – стария Майор, който напомня явяването на Бог пред Мойсей, животните решават да се разбунтуват. Така те създават цяла философска система, наречена анимализъм, според която човекът е най-големият им враг и той трябва да бъде премахнат, ако искат да живеят по-добре. Начело на бунта, който се оказва успешен, застават двата нереза – Объл и Наполеон.
Мистър Джоунс е изгонен от фермата и и тя е изцяло във владение на животните. Кравите, козите, конете, магарето, кокошките, кучетата и прасетата заживяват свободни и щастливи. Много от тях се опитват да се ограмотят, но се оказват неспособни (глупави) да наизустяват и да четат.
Ето така започва падението на невежите животни, които са подложени на яростна пропаганда от страна на прасетата, най-вече Наполеон и Квик, които успяват да настроят всички против Объл, макар неговите усилия да са насочени към общото благо. Той също е обявен за враг и изгонен. Тогава начело на животинското общество застава наглия Наполеон, който ползва привилегии повече от другите, самоназначава се, самонаграждава се, самохвали се и е пазен от добре обучени кучета.
Постепенно идиличният живот се превръща в непрестанно бъхтене и гладуване за животните. Седемте заповеди се променят, принципите на анимализма се преиначават в името на онези, които не работят, а само раздават заповеди. Стига се до там, че всеки, който наруши правилата, е екзекутиран. Цари пълна дезинформация, която превръща обитателите във фермата в лесноуправляеми същества. Така минават години. Никой вече не си спомня за онези далечни дни, пълни с надежда за по-добър живот. Старите животни са уморени, а новото поколение е още по-невежо и сляпо се подчинява. Стига се до там, че човеците са допуснати до фермата и стават първи приятели с прасета.
Кръгът се затваря – животните пропадат до най-ниските човешки страсти, а хората до животинските си инстинкти.
Самият Джордж Оруел заявява, че книгата му е написана против режима на Сталин. Но всъщност тя е сатира на всеки тоталитарен режим и религиозно течение, които издигат в култ една личност или идея, а всички други са подчинени и невежи роби.
„Фермата на животните” и днес е актуална и вярна, както когато е била написана преди повече от 70 години. Много неща са се променили и развили оттогава, но в същността си хората са същите и процесите се повтарят, но под друга форма и име. Като пример може да се посочи нарастващата заплаха от ислямския тероризъм и вербуването на млади хора, превръщането им в самоубийци и убийци.
Поредното престъпление в човешката историята, причинено от глупост и незрялост, които Оруел осмива така майсторски в книгата си.
