Лира Литературно-рекламна Агенция
Веселина СЕДЛАРСКА
Помните ли онази смешна сценка от филмите за Индиана Джоунс, в която срещу Харисън Форд се изправя някакъв легендарен майстор на сабята. Неспасяема ситуация. Индиана Джоунс е притиснат от непобедим воин, на който никой не може да се опре. Дъхът ни спира. На всичкото отгоре злодеят беше решил да постъпи като котарак с мишка преди да я изяде – да си поиграе с жертвата. Размахваше оръжието, правеше страховити пируети, въздухът съскаше, раздран от острието. Напрежението стигаше до непоносимост. Тогава Индиана Джоунс извади от задния си джоб пистолет и с усилие колкото да щракнеш с пръсти се прицели в непобедимия, стреля, оня падна. Незабравимо смешна сцена.
А помните ли историята за Давид и Голиат ? Сигурна съм, че в най-общи линии – да. Филистимците отново дошли да воюват срещу Израил. Тримата най-възрастни братя на Давид били във войската на Саул, един ден Давид отива да им занесе хляб. Като пристигнал във военния стан, той се завтекъл към бойната линия, за да потърси братята си. Там филистимският великан Голиат бил излязъл, за да се подиграва на израилтяните. Той правел това всяка сутрин и всяка вечер в продължение на четирийсет дни. Крещял с все сила: „Изберете един от вашите мъже да се бие с мене. Ако той победи и ме убие, ние ще бъдем ваши роби. Но ако аз победя и го убия, вие ще бъдете наши роби.“ Но всички израилтяни се страхували от Голиат, защото бил огромен. Той бил висок около три метра и друг войник му носел щита.
Давид поискал да се бие с Голиат, Саул му казал: „Върви и нека Йехова е с тебе.“ Давид намерил пет гладки камъка и ги сложил в торбичката си. После взел прашката си и излязъл срещу Голиат. Когато го видял, Голиат не можал да повярва на очите си, че го чака толкова лесна победа.
Давид се затичал към Голиат, взел един камък от торбичката, сложил го в прашката си и го хвърлил с всичка сила. Камъкът улучил Голиат право в главата и той паднал мъртъв на земята!
Страхотна история – вярата, въоръжена с камък, срещу врага на вярата, въоръжен до зъби. Най-необяснимата, най-удовлетворяващата, най-метафоричната победа от библейски времена та до днес.
Ако има някой, който може да приравни първата смешновата и втората страховита сцена и да направи изводи от най-неочакваната гледна точка, това може да е само Малкълм Гладуел. Науките, които съчетава в своите текстове, са забъркани в такива пропорции, че се смятат за нов жанр, жанрът „Гладуел“, коктейл от журналистика, социология, психология, антропология. И всичко това поднесено по толкова интересен начин, колкото не е нито една от изброените науки поотделно.
Петата му книга на българския пазар описва какво се случва, когато обикновени хора се изправят срещу великани. Непременно ли са обречени? Задължително ли големият е непобедим? Той наистина ли е мощен или само изглежда такъв? Да вземем Голиат – много висок, облечен с броня към 50 кг., недосегаем. Но и почти неподвижен. Дори се налага друг да му носи щита, той едва мъкне своите доспехи. А дали не е бил болен – от какво? При този ръст, най-вероятна му диагноза е акромегалия. Тя върви заедно с проблеми в зрението. В Библията се казва, че Давид е тръгнал към него с пръчка, Голиат го пита: „Куче ли съм аз, та идеш против мене с тояги?“ Двойно виждане? Спирам дотук, но явно, че битка между гигант и мъник не винаги е предопределена и победата може да зависи от много неща.
Може ли тази формула да важи и за други сфери – това разказва книгата на Гладуел. Може ли голямото богатство на родителите да им попречи да бъдат добри родители? Може ли скъпите елитни училища да са по-лоши за децата от кварталното училище? Може ли дислексията да се окаже предимство за страдащия от нея да надмине онези, които в детството са го съжалявали или подигравали? И още много може ли.
„Давид и Голиат“ тук
