Ян Мартел: Ние сме нищо без историите, които четем и разказваме

26.02.2016 Интервюта

Писателят Ян Мартел е известен най-вече с бестселъра си от 2001 г. „Животът на Пи“. От няколко дни на англоезичния пазар е новата му книга „Високите планини на Португалия“, която бе сред най-чаканите заглавия за 2016 г. Мартел не изневерява на себе си и в новата си книга – разказва за пътуване. Канадецът отново включва в историята си и животно, този път едно шимпанзе.

Ето какво призна Мартел в интервю за Ари Шапиро от NPR:

За вярата

„И в тази ми книга, както и в „Животът на Пи“ е засегната религията и вярата. Не става дума обаче за вяра само в бог, но и за доверие, за вяра в политическо движение, дори в спортен отбор. Този дълбок психологически феномен ми е много интересен. Хората са създадени да бъдат рационални. Но вярата, дори любовта, било то към човек, или Бог, не е рационална, тя няма конкретна причина и ефект“.

За животните в книгите му

Мисля, че животните са интересни по много начини. Използвам ги в книгите си предимно по технически причини. Те са чудни средства за изказване на истории, защото винаги са истински – тигър, гну, или шимпанзе – но освен това винаги можеш да проектираш някаква идея в тях. Тигрите са красиви, хиените са коварни, шимпанзетата са умни. Винаги влагаме някакви човешки качества в тях. Затова животните са подходящи – хем са самите себе си, хем са нещо друго. Те са като бяло платно. Това е удобен начин да изградиш зрял герой и затова често ги използвам за разказвачи в моите истории.

Освен това винаги са ме интересували. Делим планетата си с тях. Някои от тях имат наистина любопитни навици, понякога като човешките, понякога – не.

За Португалия като сцена за новата книга

В северна Португалия има провинция Trás-os-Montes, името на която в превод означава „Отвъд планините“. А там няма планини…

Това ме накара да се замисля за топографията и имената на местата. Те също разказват някаква история. Ние даваме име на някоя местност и след това създаваме легенда за нея. Ето например САЩ. Америка е континент, а САЩ е пример за съединение на различни хора, за това как се обединяват. Когато кръщаваме някое място, по някакъв начин даваме име и на самите себе си. Така че място, наречено „Отвъд планините“, на което няма никакви планини, има друго значение, митология, чувство.

За разказването на истории

Мисля, че ние сме нищо без историите, които четем и разказваме. До голяма степен нашата идентичност като човешки същества е резултат от разказването, конструирането на истории с начало, среда и край, с действие и развитие. Винаги съм се учудвал как религията, за разлика от науката, е базирана преди всичко на разкази. Всички религии боравят с истории, които според мен ни разкриват като същества. И ние разбираме всичко посредством историите, даваме примери с разкази.

Книги от Ян Мартел тук