Колко добре познаваме съвременните руски автори?

15.02.2016 Свят

Когато чужденци говорят за руска литература, те най-често имат предвид Достоевски и Толстой, Булгаков и Пастернак. Но колко от тях са чели автори от 21-ви век? И ако не са, какви точно книги пропускат? Няма липса на сериозна литература, която да се издава и в момента в Русия, но най-добре продаваните автори са, както и по цял свят, тези на ужаси, фентъзи и криминални трилъри.

Свръхестествени трилъри и апокалиптична фантастика

В поредицата на Сергей Лукяненко „Нощен патрул“, свръхестествени същества се сражават по московските улици. Първата книга беше преведена на английски език през 2006 година, продаде се в милионни тиражи и си спечели много почитатели. А вече шестата книга от серията е в предварителна продажба и ще бъде в книжарниците през идното лято. Преводачът на книгите, Андрю Брумфийлд, е преводач и на още една успешна поредица – тази за Приключенията на Ераст Фандорин от Борис Акунин. Първата част, ситуирана в Москва, Лондон и Петербург от XIXв., беше публикувана на английски език през 2003 г. под заглавието „Зимната кралица“.
Дмитрий Глуховски откри задграничните си читатели със своята „Метро 2033“, пост-апокалиптично, подземно приключение в изоставените тунели на московското метро. Публикувана на английски през 2011, книгата придоби култов статус с близо 2 милиона продадени книжни екземпляра и приблизително още толкова в дигитален вариант. Ксения Папазова от издателство „Глагослав“, специализирано в издаването на преводна руска литература, казва, че техният нидерландски превод на книгата и продължението „Метро 2034“ са непрекъснато сред бестселърите им. „Романите са изключително популярни в Русия, а холандските почитатели на фантастиката явно също ги смятат за много добри“. Скоро ще се появи и преводът на най-новата част от поредицата – „Метро 2035“.

Поетични епоси и литературна дистопия

Най-новият бестселър на „Глагослав“ е още по-интересен – романът в стихове „Гнедич“ на Мария Рибакова. Книгата е разказ за руският поет от XIX в. Николай Гнедич, известен като първият преводач на руски език на Омировата „Илиада“. Папазова вярва, че интересът към новата руска литература е провокиран от класиката, но знае, че „шансът да се привлекат същият брой читатели като на Дж. Роулинг е минимален.“ Броят читатели глобално намалява, обяснява тя, и голяма част от издаваните на руски книги са „сериозни… не са писани да забавляват, а да накарат читателя да мисли, да си задава въпроси и да намира отговори“. Тук Папазова вижда важната роля на издателите, които могат да помогнат на прозорливия читател да открие съвременните шедьоври: „Толстой и Достоевски нямат нужда от маркетинг“, казва тя, „но новите автори имат!“.
Алесандро Галенци от „Алма букс“ също вижда контраст между бързите продажби на знаменитите автори от миналото и предизвикателството да се представят непознати, съвременни имена. „Нашата програма „Руска класика“ е най-успешната част от каталога ни. Вярвам, че има голям апетит за руска култура и литература в англоезичния читател – но проблемът, според мен, е, че голяма част от новите руски романи са специфични и силно фокусирани върху руската действителност. Това ги прави трудни за разпространение на други езици“.
„Публикували сме успешно много руски заглавия, повечето от XIX в., но също така и от XX в. (Булгаков, Дунин, Довлатов)“, разказва Галенци. Но единствените съвременни руски книги, публикувани от издателството са Дмитрий Биков с „ЖД“ („Living Souls“) и „Ловецът на плъхове“ на Александър Терехов. „И двете се продадоха добре, но продажбите им бяха несравними с тези на класическите автори“, казва Галенци, „като страховитият разказ на Терехов за двама московски ловци на плъхове беше по-успешен от мрачно-ироничната история на Биков за въображаема руска, гражданска война. Мисля, че романът на Терехов просто беше по-достъпен, а сатиричният му стил – по-привлекателен, докато романът на Дмитрий Биков изискваше и известни познания за руската история и култура“.
Владимир Сорокин и Виктор Пелевин също са издавали произведения, ярки образци на дистопията и привлекателни за чуждия читател. Като Пелевин, като цяло, е по-популярният и по-лесно „смилаемият“ от двамата.

Политически имигранти и разширяващи се пазари

Някои от най-обичаните „руски“ автори, всъщност, пишат на чужди езици. Например франкофонът Андрей Макин, чиито сюжети често се развиват в родната Русия. Британската читателка Хенриета Чалинър коментира: „За мен Макин обединява в едно най-доброто от меланхоличната душевност на руските автори и лекотата на френския език“.
Гари Щейнгарт, Кейт Гесен и Борис Фишман, всичките пишещи на английски, се присъединяват към дългата традиция на руско-американската литература, датираща началото си назад във времето поне от Набоков. Техните текстове са подправени с руски литературни алюзии, както при Фишман и неговия антигерой Слава Гелман, чийто прякор „Гогол“ подсилва и без това съществуващия в романа отзвук от „Мъртви души“. Андрей Курков създаде международен хит, когато книгата му „Смъртта на непознатия“ беше преведена на английски (“Death and the Penguin”). Курков, който продължава да твори много активно, е украински писател, пишещ на руски език.
Бързоразвиващото се издателство „Пушкин Прес“, което – въпреки името си – започна да издава руска литература едва напоследък, имаше успех с няколко класики от съветско време. Съвременните автори са представени само от един роман и книга за деца (респективно „Библиотекарят“ на Михаил Елизаров и „Котлантида“ на Анна Старобинец), но имат сериозни планове за още.
Папазова вижда, че днес има шанс да се поправят грешките от времето на съветската ера, като се промотират автори зад граница: „Сега пред нас стои предизвикателството най-после да изпълним тази мисия и преведем книгите. По този начин читателите по света ще получат шанс да преоткрият съвременната руска литература.“