„Всичко е заради исляма“ от Глен Бек (анотация и откъс)

АНОТАЦИЯ

Малко автори биха се осмелили да публикуват толкова критично – и същевременно обективно вярно! – резюме на религия, изповядвана от една пета от населението на света. В кратката си, изцяло базирана на документирани факти книга, Бек показва „обратната страна“ на исляма. Той прекрасно обяснява връзката между салафизма (пречистването на исляма) и ислямизма (използването на насилие, за да се наложи шериата на целия свят). Доказва и неразривната връзка между ислямисткия тероризъм и религията ислям. Накрая говори за бъдещето – как да се защитим срещу хора, които вярват, че следват пряко заповеди от Аллах, за да ни унищожат?

Глен Бек подкрепя твърденията си с цитати от Корана и хадитите, устните предания на пророка Мохамед, както и с изказвания на религиозни и терористични ислямски лидери. С тяхна помощ авторът спокойно и систематично анализира глупавите, наивните и в много случаи – умишлено заблуждаващи мнения на ислямските апологети (сред които западни политици и световни медии). Според Бек ислямът, както е практикуван от огромната част от населението в мюсюлманските страни, е напълно несъвместим със свободата и е изцяло враждебен на прогреса и модерността.

Все пак авторът е оптимист: ислямът може да бъде реформиран, и то от самите мюсюлмани. Християните могат да им помогнат, като „не скачат в пропастта“.

Една от най-добрите книги за исляма и ислямския тероризъм, която някога сте имали удоволствието да прочетете.

ОТКЪС

ДВАДЕСЕТГОДИШНИЯТ ПЛАН НА ИСЛЯМСКИТЕ ТЕРОРИСТИ ЗА УНИЩОЖЕНИЕ НА ЗАПАДНИЯ СВЯТ

Откъс от книгата „Всичко е заради исляма“ от Глен Бек

Йорданския журналист Фуад Хюсеин, прекарал години в изследване на кухнята на Ал-Кайда, е интервюирал много от най-търсените терористи в света, спечелил доверието им и ги убедил да говорят открито за намеренията си. Той пише: „Интервюирах мнозина от членовете на Ал-Кайда с различни идеи, за да разбера как ще се развие войната с терористите и Вашингтон в бъдеще. В малко известната книга „Ал-Заркави: Второто поколение на Ал-Кайда“, публикувана на арабски през 2005 г., Хюсеин разкрива 20-годишния план на екстремистите, който според тях се състои от седем различни фази.

Фаза 1: Мюсюлманско пробуждане (2000-2003 г.)

С начало на 11 септември 2001 г. и с край инвазията на американците в Ирак, тази фаза има за цел да провокира Запада. Фуад Хюсеин: „Първата фаза беше оценена от стратезите и водачите на Ал-Кайда като много успешна. Бойното поле придоби очертания, американците и съюзниците им се превърнаха в близка и лесна мишена“.

Фаза 2: Отворени очи (2003-2006 г. )

Втората фаза е „сливането“ на Ал-Кайда с мюсюлманския свят. Терористичната организация се превръща в широко идеологично движение, авангард и политическо средство за събуждане на милиони последователи в исляма и за връщането им в лоното на правата вяра. Тази фаза се изпълнява главно чрез пропагандни предавания и съобщения по света, както и тактически бойни победи в Афганистан и Ирак. Ирак, където беше извършена американска инвазия през март 2003 г., трябва да стане „център за всички глобални операции, с установяване на армия и бази в други арабски страни“.

Все повече мюсюлмани се присъединяват към каузата, и други подобни терористични организации полагат клетва за вярност, bayat, към Бин Ладен.

Фаза 3: Издигане и противопоставяне

В тази фаза борбата се пренася от Ирак в Сирия, Йордания, Турция и Израел, където на власт са светски анти-ислямски правителства. Според Хюсеин, специално внимание трябва да се обърне на Сирия.

Фаза 4: Рухване (2010-2013 г.)

Революции бушуват из Близкия изток и властта на неверниците (Египет), се разпада. Тези омразни режими са пометени от народни въстания. Фуад Хюсеин: „Постепенното разпадане на режимите ще доведе до устойчиво засилване на Ал-Кайда“. Нападенията против Америка продължават, със специален акцент върху кибератаките против американската икономическа мощ.

Фаза 5: Халифат (2013-2016 г.)

Обявява се официално ислямска държава. Западът ще изгуби голяма част от волята си за борба и ще позволи на Ал-Кайда да възстанови халифата за пръв път след 90 години. Западната съпротива е твърде слаба, затова халифатът ще се разрасне и засили. Това е първата стъпка в промяната на световния ред – независимите национални държави ще бъдат заместени от халифата и мюсюлманската общност от правоверни, dar al-islam, и неверници, dar al-harb, къщата на войната.

Фаза 6: Всеобщ сблъсък (2016 -2019 г.)

Поразителният възход на халифата ще „предизвика битката между правоверни и неверници“. Това, според терористите ще бъде последното смъртно издихание на Запада при войната срещу нарастващите ислямски армии. Западът ще мобилизира всичките си технологични способности и средства, за да разруши халифата и да победи безбройните редици от мюсюлмани, които доброволно го защитават.

Фаза 7: Окончателна победа (2020 г.)

Халифатът ще възтържествува над Запада. Зашеметяващата победа ще убеди стотици милиони мюсюлмани, които са били неутрални, да се присъединят към ислямската държава. С население от 1,5 милиарда мюсюлмани халифатът ще бъде единствената свръхсила на планетата.

Нелепо ли ви звучи това? Имайте предвид, че през 2015 г., десет години след като 20-годишният план за пръв път е публикуван от Фуад Хюсеин, първите пет фази са изпълнени точно и в срок.

Фази 1 и 2: Инвазията в Ирак и управлението на жестокостите

Водачите на Ал-Кайда считат, че успешно са принудили Америка да навлезе в Ирак в 2003, което е изтощило ресурсите, жизнената сила и смелостта на най-силната страна в света. Войната в Ирак удобно премахна главния противовес на Иран – Садам Хюсеин. Свалянето му предизвика серия от събития и нестабилност, която даде подтик за създаването на халифата, сега заемащ западната част на Ирак.

Лидерите на Ал-Кайда винаги са вярвали, че пътят към халифата минава през Багдад. През 2003 г. Ирак се превърна в тренировъчен лагер за Ал-Кайд, в Кота нула на новия съюз между лидерите на терористите в Пакистан (Бин Ладен и Айман Ал Зауахири) и един особено жесток наемник, Абу Мосад Ал Заркави. Заркави избяга в Багдад от американските бомбардировки над Афганистан в 2001 г. Същият основа Ал-Кайда в Ирак и започна безмилостна война против американските войски и иракските им шиитски съюзници.

През 2005 г. Зауахири изпрати писмо-заповед до Заркави: „Установяването на халифата в традицията на пророка ще бъде постигнато само чрез джихад против отстъпниците, които сега са на власт, и тяхното отстраняване“.

Терористите смятат, че за да се изпълни задачата, е необходимо да се приложат сила и бруталност, невиждани от годините на Третия райх. През 2004 г. сред джихадистките кръгове става популярна книгата „Управление на жестокостите: най-критичната фаза, през която ще мине Ummah“ от Абу Бакр Надж. Западните контрaтерористи я наричат с основание „Моята борба” на джихада. Авторът е известен интелектуален и духовен водач на терористите.

В книгата се отправят съвети към Ал-Кайда и съмишлениците им „да тероризират света с такава жестокост и масови убийства“, че хората да изпаднат в хаос. Според Надж хаосът ще причини премахването на границите, установени съгласно споразумението Сайкс-Пико, защото правителствата няма да могат да контролират населението и да прилагат безбожните си светски закони. Въстания ще избухнат из мюсюлманския свят,  и западните сили, най-малко Америка, няма да могат да направят нищо. Защото единствената свръхсила ще бъде подложена на кървави, разрушителни нападения и ще загуби ореола си на непобедима държава.

Според Надж сред хаоса ще се роди новият халифат: „Ако успеем да управляваме тази жестокост и масови убийства, тази фаза, с позволението на Бог, ще бъде мост към ислямската държава, очаквана още от падането на халифата“. Надж пише тези редове десет години преди официалното обявяване на Ислямска държава и продължава: „Ако не успеем, дано Бог да ни опази от провал, това не значи, че ще се откажем. Напротив: провалът значи, че ще увеличим жестокостите“.

Надж се вдъхновява от примера на първите двама халифи след Мохамед, за да оправдае безмилостната си тактика: „Те изгориха (хора) с огън, въпреки че е отвратително, защото знаеха ефекта от грубото насилие във време на нужда“. Масовото убийство на други мюсюлмани е често срещана практика в годините след Мохамед: „Въвличането на масите в битката изисква решителни действия за възпламеняване на съпротивата и ще накара хората да участват в сражението, искат или не…битките ни трябва да бъдат особено кървави, а смъртта – винаги на една крачка“.

Но според Надж в джихада всъщност имало милосърдие:

„ Някои може да се учудят, ако кажа, че религиозната практика джихад, въпреки кръвта, труповете, отсечените крайници, убийствата, битките, е сред най-благословените актове на поклонението на вярващите пред Бог….джихадът е най-милостивият от методите на действие за всички хора….джихадът проявява най-голямо уважение към живота“.

Ужасното насилие – обезглавяванията, разпъването на кръст и убийствата на жени и деца, съвсем не е безцелно. Насилието има определен смисъл – да всее ужас и да създаде трайно психологическо убеждение, че халифатът е неизбежен и поддръжниците му няма да спрат пред нищо, за да го наложат.

Заркави приложи на дело варварските идеи на Надж. Преди той да стане водач на Ал-Кайда в Ирак, организацията беше отговорна за смъртта на около 3200 друши по света. Само за две години групата на Заркави уби два пъти повече хора само в Ирак!

В Ирак Ал-Кайда се превърна от малка терористична група в широко социално движение. Заркави и първият му помощник, Абу Бакр Ал-Багдади (по-късно пръв халиф), положиха основите на Ислямска държава.

И така, фази 1 и 2 бяха изпълени точно в срок.

Фази 3 и 4: Арабската пролет, арабската зима и гражданската война в Сирия

Ал-Заркави и хората му запратиха Ирак в бездните на хаоса. Стратегията на Ал-Кайда за разпалване на световна гражданска война, която ще положи основите на халифата, започна да придобива форма.

Египет беше узрял за каузата. След като крайното крило на „Мюсюлманските братя“ през 1981 г. уби умерения президент Ануар Садат, терористите внимателно наблюдаваха плячката си – най-многолюдната и значима в културно отношение страна в арабския свят. Изминаха десетки години, и в  в резултат на безредиците през 2011 г. диктаторът Хосни Мубарак беше свален и хвърлен в затвора. „Мюсюлманските братя“ дойдоха на власт.

Това беше върхът на Арабската пролет, както стана известна на Запад. Арабската пролет започна в Тунис, когато продавач на плодове се запали в знак на протест против липсата на човешки права. Това доведе до нарастващо движение, в което мнозина, но не всички, поискаха демокрация и политическа свобода. Междувременно Обама заедно с неоконсерваторите приветстваха тържеството на свободата. Те ни убеждаваха, че масови демократични движения ще залеят Близкия изток, като самото олицетворение на търсещия, свободен човешки дух.

Разбира се, нищо подобно не се случи – това розово гледище нямаше нищо общо с действителността.

Арабската пролет всъщност подпомогна възхода на ислямските идеи за превъзходство над всички, а ислямистките партии като „Мюсюлманските братя“ използваха възторга на масите, за да вземат властта. Според силния човек на Турция Реджеп Ердоган призивите за демокрация са „само влака, на който ще се качим, за да стигнем до целта“.

Демокрацията, поне където е била изпробвана – в Ирак, ивицата Газа и Египет, доведе единствено до избор на недемократични управници и ислямистки партии, които считаха демокрацията за временна стъпка към шериата. Истината е, че свободата има по-различно значение за повечето мюсюлмани в Близкия изток, отколкото за нас на Запад. В ислямската традиция свободата, или hurriyah, означава освобождение от човешките закони. Абу Абдула, един от водачите на Хизб-ут-Тахрир, ислямистка политическа партия, обяснява: „Ние искаме да освободим хората, които са роби на хората, и да ги превърнем в роби на Аллах“.

С две думи, демокрацията в ислямския свят не е демокрация, а ислямско господство начело с управници, които не са избрани от никого. Водачите на ислямските „демокрации“ са поставени на постовете си, за да тълкуват и изпълняват Божията воля. Историкът на Близкия изток Бърнард Луис пише през 1954 г.:

„Политическата история на исляма се характеризира почти изцяло с постоянна автокрация…..Автокрацията често е безразборна, понякога тиранична. В историята на исляма няма никакви парламенти, никакви представителни събрания, съвети, общества, камари на благородниците или на съсловията, няма общини. Има само властта на владетеля, на когото поданиците дължат пълно и безпрекословно подчинение – религиозно задължение, наложено от свещения закон“.

Не е възможно ислямизмът да съществува редом със свободата по какъвто и да било начин. Може да се организира гласоподаване, да се пишат конституции, но общества, които се стремят към правоверните ислямски основи на политическата власт, не позволяват никакви отклонения от Корана и хадитите. Водещият ислямски теолог на „Мюсюлманските братя“ шейх Карадави пише: „Законодателството принадлежи на Бог, ние запълваме само празните места“.

Накратко: на света съществува истината, разкрита от исляма, и нищо друго. Но Божията истина винаги потиска свободния изказ и воля и дава път на тоталитаризма, където никаква демокрация не може да функционира. Не е изненадващо, че „масовите демократични въстания“ на Арабската пролет се провалиха и сега спят в студената зима, която бушува от Северна Африка до Персийския залив.

Ал Кайда и сунитските и ислямистки съюзници не само свалиха най-влиятелното светско правителство в региона – египетското, те успешно предизвикаха кървава гражданска война в Сирия против диктатора Башар Асад, който е част от алавитското мнозинство (алавитите не са сунити). В Сирия се намира град Дабик, където според много мюсюлмани ще се състои последната битка между исляма и неверниците. Сирия е на пътя към разрушаването на Йордания и Израел, което е причина тя  да бъде обект на специално внимание във фаза 3 от 20-годишния план на Ал-Кайда.

През 2011 г. съпротивата срещу Асад разчиташе на шарена смесица от поддръжници на светска власт и реформатори, които бързо бяха победени, избити и изпратени в изгнание. Останаха твърдолинейни салафисти и привърженици на Ал-Кайда, мнозина от тях закалени ветерани от войните в Ирак и Афганистан. Тези групи бяха разделени на малки формирования като Джабхат Ал-Нусра и бригадите Ярмук, които се сражаваха помежду си.

Администрацията на Обама не видя заплаха в нарастващия хаос. През септември 2013 г. администрацията за малко да снабди Ал-Кайда с най-добрите бойни самолети в света, но американското обществено мнение и Конгресът предотвратиха това.

Сирийската гражданска война създаде вакуум, в който Ислямска държава започна да набира бойци, да ги обучава и да избива на воля враговете си. Единственото, което липсваше тогава на Ислямска държава, беше държавно устройство.

И така, фази 3 и 4 бяха изпълнени точно по график.

Фаза 5: Черното знаме на халифата и сливането на Ал-Кайда с Ислямска държава

Пет месеца след като президентът Обама определи Ислямска държава като младежки отбор, терористите създадоха халифата в сърцето на Близкия изток, в Източна Сирия със столица гр. Рака. В продължение на няколко седмици Ислямска държава нагло окупира други територии.

Сега сме свидетели на сливането на Ал-Кайда с Ислямска държава. Както се видя, преди Ислямска държава имаше Ислямска държава в Ирак и Сирия, а преди това – Ал-Кайда в Ирак. Администрацията на Обама предпочита Ал-Кайда да бъде разделена от Ислямска държава, за да се хвали как са „покосили” терористичната група, която извърши нападенията на 11 септември 2001 г. Хората на Обама говорят за „ядрото на Ал-Кайда” – заблуждаващ и кух термин, защото искат да ограничат организацията до сегашния й лидер, застаряващия Айман Ал-Зауахири, и непосредствения вътрешен кръг в Пакистан. Според администрацията на Обама ядрото на Ал-Кайда вече няма почти никакво значение.

Но този ведър подход пропуска, че Ал-Кайда се трансформира от терористична организация в идеологическо движение, на което Ислямска държава и десетки други терористични групи се заклеха във вярност. Левият журналист Патрик Кокбърн, който е изучавал в Сирия възхода на Ислямска държава повече от всеки друг западен журналист, пише:

„Ал-Кайда се превърна в обединяващ символ, комплект от ислямски религиозни правила, с фокус върху създаването на Ислямска държава, налагането на шериата, връщане към ислямските традиции, подчинението на жените и свещената война против други мюсюлмани, главно шиити, еретици, заслужаващи смърт…Винаги е било в интерес на САЩ и другите западни страни Ал-Кайда да бъде представена като изолирана структура от команден и контролен център, нещо като мини-Пентагон, или като мафията в Америка. Това е удобен образ за обществото, защото организираните групи, макар и демонични, може да бъдат проследени и ликвидирани чрез затвор или физическо премахване. За хората е обезпокоителна действителността – движение, чиито членове се самонаемат и може да се появят от нищото“.

В 2014 г., с декларацията за създаването на Ислямска държава, идеологическата и теологическа практика на Ал-Кайда се превърнаха в основна, обща дейност, и бяха възприети от псевдо-правителство, което обаче днес управлява и контролира немалка територия. Съвсем не е случайно, че именно това беше част от 20-годишния план, разпространен от Ал-Кайда преди десет години. В плана се предвиждаше, че други терористични групи ще възприемат целите на Ал-Кайда и до 2013 г. новото ислямско правителство ще обяви създаването на халифата под знамето си.

И фаза 5 беше успешно изпълнена точно по график.

Фаза 6: Всеобщ сблъсък

Ислямистите вярват, че днес сме в шестата фаза – световен конфликт със Запада, който ще предизвика последното ни смъртно издихание. В същото време мюсюлманите, отричащи фундаменталистката ислямска власт, ще бъдат пречистени.

Ал-Кайда и Ислямска държава искат да унищожат хиляди шиити в Ирак, определяни от Ислямска държава като rafidan, оскърбление от ранния ислям, което значи „отрицатели“, или хора, отхвърлящи законната ислямска власт. Ислямска държава, Саудитска Арабия, Пакистан и други сунитски народи в Персийския залив, също са обявиха против шиитите в Иран.

Но Иран се отбранява от името на шиитите в региона, като засили гражданската война в исляма до невиждани от хилядолетие кървави висоти. Иран създаде васална държава в лицето на правителството на Ирак, което с шиитските си милиции и армия е ефективна бойна сила против ислямистите. Иран финансира безредиците и бунтовете на шиитските малцинства в Бахрейн и Йемен. Накратко, Иран се стреми да възстанови Персийската империя, която бе разгромена от първите армии на исляма в VII век и стана част от Умаядския халифат.

Въпреки че този кръвопролитен сблъсък бушува вече от доста време, малцина от американското правителство го разбират. Силвестър Рейс, демократ от Тексас, който беше председател на Комисията по вътрешни работи в Камарата на представителите (преди републиканците да спечелят мнозинство в Конгреса), беше запитан дали Ал-Кайда са сунити или шиити. Но той не знаеше отговора: „Предполагам главно шиити“. А Хизбула в Ливан? „Хизбула….защо ми задавате тези въпроси в пет часа?“ По-късно той обясни: „Говоря само от мое име, трудно е да се знаят тези неща в категории и перспективи“.

Категориите и перспективите обаче са точно каквото ни трябва, за да разберем войната, обхванала исляма, която заплашва да се разпространи по света, да унищожи Израел и да се превърне в огромна опасност за Америка и Запада.

Ако има искрица надежда в това лошо положение, тя е, че сунитските и шиитските екстремисти се мразят почти толкова много, колкото мразят Израел и Запада. Те вече се избиват масово в Ирак и Йемен, където назряват граждански войни. Но ето най-важното: шиитите и сунитите се изтребват с автомати AK-47, РПГ-та, но и двете групи се стремят към най-ценната плячка – атомните оръжия. Това е кошмар, който наистина може да предизвика Края на дните под формата на ядрена зима, опустошаваща региона и може би планетата.

Правителството на САЩ с нищо не помага за разрешаване на проблемите. С договора с Иран за ядрените оръжия САЩ на практика благословиха иранската ядрената програма заради нормализацията на отношенията между двете страни. За да се противопостави на Иран, Саудитска Арабия взе „стратегическото решение” да придобие „под тезгяха“ атомни оръжия от Пакистан.

Като се има предвид вечният разлом между отбора на сунитите и отбора на шиитите, не е невероятно да си представим, че Саудитска Арабия, въоръжена с атомни бомби, може да се съюзи с Ислямска държава – и двете се управляват от крайни сунити салафисти.

Ислямска държава се опитва да убеди сунитите, че е истинският защитник на исляма; има знаци, че тази дейност е успешна. Ибрахим Хамиди, журналист и известен изследовател на Ислямска държава, каза пред New York Times, че ислямистите „превземат законни искания“, в смисъл, че те запълват политически и социален вакуум в областите, които управляват. Хамиди добави: „Сега, заради верското разделение на региона, под кожата на всеки един сунит има малка Daesh“. (Daesh e арабското съкращение на Ислямска държава).

С други думи, дори мнозината мюсюлмани, които възразяват против бруталната тактика на Ислямска държава, вече започват да симпатизират на целите им. Ислямска държава се превърна в толкова обичайна част от ислямския пейзаж, че много хора, които са склонни да ги подкрепят, дори използват жаргонната арабска дума Dawoosh, което означава „милата малка Daesh“.

Ислямска държава и Иран принудително разделят ислямския свят на два лагера, враждуващи заради схизма на 1300 години. Двата лагера обаче са единни в прегръдката си на радикалния ислямизъм и тоталитарната, апокалиптична идеология. И там все по-малко има място за умерените мюсюлмани. Повечето хора на Запад все още са слепи за това, но ако фаза 6 на плана бъде изпълнена успешно и ефективно, както другите пет фази, те ще прогледнат.

„Всичко е заради исляма“ тук