Лира Литературно-рекламна Агенция
Мая КАСАБОВА
Базирайки се на известни класически произведения като есетата на Платон, Сократ, Библията и митът за Орфей, Зюскинд обрисува една картина на двете основни движещи сили в човешкия живот – любовта и смъртта, тяхното влияние върху хората, различните видове любов и връзката между опиянението и смъртта.
Написана като есе, със съответните за едно есе отличителни характеристики, тази книга успява да разсмее и да внуши на читателя един лек цинизъм, който най-вероятно се дължи на тънкия хумор на автора.
Проникновените разсъждения на Зюскинд са достойни и за някоя лекция по антична литература, в университетите, в които темата за любовта, а и за смъртта е актуална и вълнува повечето млади хора.
Авторът на „Парфюмът“ ни поднася малко по-различно произведение, но все така класно и на ниво. Възползвайте се!
„За любовта и смъртта“ тук
Книги от Патрик Зюскинд тук
Винаги, когато наближат празници като Коледа, се чудим какъв подарък да направим на обичан от нас човек.
Хубавата книга винаги е подходящ избор, независимо от повода.
Разбира се, има и такива, които трябва да се подаряват и четат в подходящия момент.
Като „Бонбонени обувки“ на Джоан Харис, която е продължение на „Шоколад“. Не е задължително да сте чели първата част, за да вземете в ръце и втората.
Може спокойно да си доставите удоволствие, но нека бъде по Коледа, за да я направите още по-вълшебна и незабравима, прочитайки тази книга.
Защото действието се развива в последните месеци от годината, а чудото се случва на Бъдни вечер.
Защото тя ще ви омагьоса и ще ви накара отново да повярвате в невъзможното, да изпитате онова неподправено детско чувство на възхищение, ще ви върне в онези далечни моменти, когато дори и най-малкото нещо е било достатъчно да ви ощастливи – парченце шоколад, искрена усмивка, коледна играчка, шепа сняг.
Виан Роше и Анук живеят в Париж, имат нови имена и се опитват да избягат от себе си и миналото, което непрекъснато ги преследва. Те вече не са сами. С тях е и новият член на семейството – малката Розет, която е цяла загадка.
Ян Шарбоно, Розет и Ани живеят под прикритие в една постройка на Монмартър. На първия етаж има малка неугледна сладкарничка. Виан, която е присвоила името Ян, категорично е решила да остави магиите и да заживее като обикновена, невзрачна жена с две деца. Успява до момента, в който пред вратата не се появява Зози дьо л’Алба, която носи бонбонени обувки и събира всички погледи с блестящата си външност. Тя е пълна противоположност на Ян и толкова прилича на Виан. С една малка, но много съществена разлика.
Зози се оказва липсващата, пиперлива съставка, която променя изцяло вкуса на ежедневието в семейството на Ян. Тя става причина незабележимата от никого сладкарничка да се превърне в притегателен център за туристи и местни, а Виан отново да се отдаде на любимото си занимание – шоколадовата магия.
Но за това си има причина и цена.
И колкото повече наближава навечерието на Коледа, толкова повече сблъсъкът между двете вещици, между доброто и злото, се оказва неизбежен. Любовта също не бездейства.
Всичко това е добре подправено с почти невидими жестове на магия, сладки изкушения и най-вече красиво и плътно разказваческо майсторство, с което Джоан Харис борави като вълшебница.
Най-хубавото е, че историята продължава в трета книга – „Праскови за кюрето“!
„Плътен тъмен трюфел с аромат на ром, с едва доловима лютива нотка в шоколада, с мека сърцевина и горчива какаова обвивка… Тези неща не обясняват неустоимата изкусителност на шоколадовите трюфели на Ян Шарбоно.
Може би заради начина, по който ви карат да се чувствате: някак по-силни, по-могъщи, по-отворени за звуците и уханията на света, по-възприемчиви за цветовете и материите на нещата, с по-ясно съзнание за самите себе си, за онова, което се крие под кожата ви, в устата ви, в гърлото ви, в чувствителния език.
Само един, казвам аз.
Те опитват. Купуват. “
Из „Бонбонени обувки“
Любина Йорданова, Хеликон Русе
