Лира Литературно-рекламна Агенция
Кой не знае приказката за Пепеляшка от Шарл Перо? С кристалната обувка, феите, каретата от тиква… Не приказка, а романтична история, напомня ни аif.ru. Но тя не винаги е била такава. Често казват, че първата версия на Пепеляшка е записана през 850-860 г. в Китай. На Пепеляшка помага не фея, а голяма златна риба, която мащехата изяжда, а костите й заравя под колибката на кучето. Момичето ги отравя, скрива ги и им се моли по малко за различни неща. За празника рибешките кости й дали красив тоалет и обувки. Кралят я взел за първа жена.
Но най-първата история за Пепеляшка, написана почти хиляда години преди китайската, е на гръцкия писател Страбон в неговата „География”. В този вариант Пепеляшка е робиня-гъркиня, продадена в Египет за развлечение на мъжете. Веднъж, докато се къпела, орел отнесъл сандала й и го пуснал на коленете на царя в Мемфис. Обувката му се сторила толкова съвършена, че той се оженил за притежателката й.
Тук има много от „Пепеляшка” на Перо: обувката, орелът в ролята на фея и, най- важното, хепиенд. Но защо вместо скромно момиче тя е проститутка? В онези времена връзката между владетел и хетера не била рядкост. Нещо повече, египетската куртизанка ни е по-близка по дух, отколкото момичето от приказката на Перо. Образът на съвременната Пепеляшка ни напомня образа на героинята на Джулия Робъртс от известния филм „Хубава жена”. За нея е важно да бъде на нужното място в нужния час – там, където е Ричард Гиър, и най-вече да изглежда секси. Нищо повече – на съвременната Пепеляшка не са й нужни нито трудолюбие, нито търпение.
Костите
Известни са няколкостотин приказки „ала Пепеляшка”, има ги в много страни и почти във всички континенти. В тях детайлите са различни, но навсякъде героинята е сираче и винаги е угнетена и гонена от мащехата и по-големите си сестри. Цялата тежка и мръсна работа е за нея – най-често тя е до огнището. Но дори ако в приказката липсват огнище и пепел, Пепеляшка пак е в мръсотия, скриваща красотата й. Нея, по правило, никога не я канят на празник, но винаги се появява вълшебен помощник. Фея-орисница, или мъртвата й майка, на чийто гроб израства дърво, или просто добра крава, риба или други животни.
Мащехата ги убива и изяжда, но момичето скрива костите или други останки и след това те й помагат. Цялата тази не особено романтична символика говори за това, че корените на приказката са древни и пренасят обичаите на нашите предци. Защо Пепеляшка търси помощ от мъртвите си предци, а не от живите си родственици? Световно известният специалист по приказките Владимир Проп го обяснява с вярванията на древните хора, че мъртвите са по-силни от живите: „Предците са силни с това, че се намират в друг свят, откъдето идват всички начала”. И днес много архаични племена, особено от Океания, пазят тленните останки на родствениците си и им се покланят.
Чия е обувката?
Несъмнено, „Пепеляшка” напомня някакъв древен обичай, свързан със сватба, в който момичето трябва да придобие друг статут – този на булка. Затова тя трябва да мине през професионална подготовка – да се научи да разпалва огнището, да готви в кухнята и да се облича добре, за да се представи на бала. А самият бал е нещо като сгледа на булки. В наше време всичко това отдавна е забравено, но в някои страни все още процъфтява. Най-масовата сгледа се нарича умхланга и се извършва в рамките на празника на тръстиката в Свазиленд.
Фотографът Сергей Каптилкин е наблюдавал и заснел този необичаен за нас празник: „Това е незабравимо зрелище. Около 60-70 хиляди млади момичета от цялата страна се събират на стадиона и пристъпват, танцувайки пред краля и неговата свита. Всички те са облечени в национални костюми, а това значи полуголи, и всяка от тях иска кралят Мсвати III да й обърне внимание. Всяка една искрено вярва, че обичаят й дава шанс да стане кралица и в това тези момичета наистина приличат на Пепеляшка. Към момента на празника кралят имаше 14 жени, избрани по същия начин. Разбира се, кралят избира жените си предварително, като ги оглежда и проверява. В страна, където 70% от населението е заразено с вируса на СПИН, да избираш жена от пръв поглед си е направо противопоказно. Подобни ритуали има и в ЮАР. Те не са толкова мащабни, там няма крале, но това е повод да се провери публично дали момичетата са девствени.
Въпреки протестите на природозащитници и феминистки, древният обичай се възражда и вече е официално узаконен: в епохата на СПИН това е начин за борба с епидемията.
Обувката подсказва дали мъжът и жената ще си пасват идеално като чифт обувки. В това има и явен сексуален подтекст, неслучайно разменянето на пръстени измества всички други символи в сватбените ритуали. В приказката обувката играе същата роля, както пръстенът. Само че за нас връзката не е толкова очевидна.
Така че по същество приказката за Пепеляшка не е съвсем детска. Тя е ръководство за момичета, на които им предстои да се омъжат и им разкрива тайните на семейния живот.
