Когато през 19 в. Братя Грим събирали приказки, Вилхелм, един от братята, предположил, че много от тях съществуват от преди хиляда години, а не както до тогава се е предполагало, от преди стотици години. Последни проучвания, цитирани от английския в. „Телеграф“, показват, че предположението на Вилхелм може би е вярно. Докладът от това изследване, който е публикуван в английския научен вестник “Royal Society Open Science”, е съставен от Сара Граса да Силва, фолклорист от Новия Университет в Лисабон и Дамшид Техрани, от факултета по антропология в University of Durham.
Макар че две от най-известните приказки, “Красавицата и Звяра” и “Румпелщилцен”, са написани в периода 17-18 век, ново изследване, при което е използвано математическо изчисление, проследява произхода им 4000 години назад. И в крайна сметка се оказва, че те не са най-старите приказки.
“Ковачът и Дяволът” е на 6 хиляди години, като произходът й датира още от Бронзовата епоха. Това е история за ковач, който сключва сделка със зло свръхестествено същество, за да получи свръхчовешки сили. Друга популярна любима приказка е “Джак и бобеното зърно”, която е на около 5000 години.
“Удивително е как тези приказки са устояли на времето без дори да бъдат записани. Те са по-стари и от английския език и са разказни на език, който вече не съществува“, казва д-р Техрани.
Но да се изследва произходът на приказките е трудно, защото по-голяма част от тях са били записани за първи път през 17 век. Въпреки, че има и такива, които са се появили по-рано в писмен вид, като, например, гръцките и римските митове.
Въпреки, че много хора не са съгласни, според Вилхелм Грим традиционните немски приказки, които той и брат му, Джейкъб, събират и публикуват за първи път през 1812г, като “Пепеляшка” и “Хензел и Гретел”, имат скандинавски и южно-азиатски корени. “Тествахме хипотезата на Вилхем Грим и смятаме, че е прав“, допълва Техрани.
Изследванията показват, че “голям брой вълшебни приказки съществуват в индоевропейските традиции много преди да бъдат записани.”