Съизмерими ли са темите в съвременните романи от двете страни на Дунава? Сравнявани по всякакви възможни показатели за прогрес след тоталитарното си битие, в писането България и Румъния са разнопосочни. Тук нарцисизма още властва , там очевидно е превъзмогнат. Ако новият роман на Дан Лунгу е индикатор за проза, надличностна , глобализационна и по – европейска, то наистина вървим по различни пътища.
Сюжетът е необичаен за тия географски ширини – един човек се мъчи безпаметно да преживее съдбата си на изоставен мъж в компанията на … евангелистки пастор. За колорит жертвата е журналист, опитен в своя цинизъм , проповедникът – не по-малко, в потомственото си призвание.
Важни и страшни въпроси разисква този, привидно любовен роман. Вкопчването в миналото, съзнанието, което еволюира по посока на един криворазбран външен източник, маргиналните общности и ролята на сектите в отломките на соца, приемането на вярата за култура, драмата на самообожествяващия се човек , примирението като рационален избор. За щастие няма екзалтиран библейски патос – стилът е лек , тонът спокоен, героите шлифовани.
Да не забравяме една жена – този бог, чийто образ всъщност владее сърцето през цялото време.
Людмила Еленкова