„Писмо от една непозната“ от Стефан Цвайг (ревю)

11.01.2016 Читатели

Любина ЙОРДАНОВА

„Усети смърт и усети безсмъртна любов: нещо се счупи в душата му и той си спомни безплътно и страстно за невидимата като за далечна музика.“

Едва ли са много книгите, които могат да ударят сърцето ти като езиче на камбана, докато ги четеш.
„Писмо от една непозната“ е история на една несподелена любов.
История за вечната любов.
Това е писмо от една незнайна за главния герой жена, която го обича страстно и безрезервно години наред без той да подозира. Още когато е на 13, тя отдава цялото си внимание, сетива и сърце на известния романист Р.
Тайно влюбена, тя навлиза в живота му – ден след ден, месец след месец, преодолявайки всяко препятствие и разстояние, за да е близо до него.
Годините минават, тя се превръща в жена, ражда му дете, което зачева след повторната им кратка интимна среща, много време след първата такава, когато той заминава и повече не се обажда.
Центърът на сърце ѝ се измества към нейната рожба, в която влага цялата си любов, за която бащата остава сляп.
Но ето… Един ден това дете умира. Смисълът на живота на непознатата си отива заедно с него.
Така тя решава да напише своето предсмъртно писмо, с което да разкрие коя е, осъзнавайки, че макар да е отдала цялата си същност на този мъж, е останала незабележима за него.
Изливайки най-съкровените си чувства и мисли, без надежда за бъдеще, примирена, тя не упреква и не обвинява. Иска само да сподели и да умре в мир със себе си.
Интерсното тук е, че всъщност известният романист Р. остава непознат за читателя.
Това, което научаваме за него, става посредством писмото на безимената, която го описва като известен писател, преуспял, ценител на женската красота, обичащ забавите, неспособен на обвързване.
А началото на книгата подсказва, че това е един нещастен и крайно отегчен 41-годишен мъж.
В края той осъзнава, че насред всичко, което е имал в живота си, е пропуснал най-важното.
„Писмо от една непозната“ е трагична, но и много красива!
Стефан Цвайг толкова плътно, живо и силно доказва съществуването на голямата любов, която се ражда изневиделица и те обсебва, за да се превърне в смисъл на всичко. Въпреки всичко.
Защото няма как нещо написано по този начин да е само плод на нечие въображение. За да напишеш такава книга, трябва да си преживял тази болка, да си обичал така.
Корицата на новото издание е меланхолична, нежна и изящна – носи лика на картината „Вероника Веронезе“ от Данте Габриел Росети.
Прекрасният превод не е нов. Преводачът е Димитър Стоевски.
„Писмо от една непозната“ тук