Благодарна съм за късчето приказност

02.01.2016 Читатели

Плавайки из необятния океан на мрежата, попаднахме на един пресен отзив от tozik в рубриката „рецензии” на руския сайт Live.lib. Няма лошо в началото на годината да чуем едно чистосърдечно мнение от първа ръка, още повече, когато е предизвикано от прочита на книга, позната и у нас, нали?

„Новата ми читателска година започна с новогодишен подарък. Дядо Мраз ми бе оставил под елхата не сладкиши, играчки или пуловер от баба ми, а разтърсваща, вълнуваща и съвсем-съвсем вълшебна книга. Трудно е да си възрастен, защото изчезва онова приказно предвкусване на Новата година, а празникът се превръща в стандартния набор от „руска салата – мандарини – шампанско”. Тъй че, дами и господа, благодарение на книгата „Името на вятъра” отдавна забравеното детско усещане на празника се завърна при мен.
Първата ми книга, прочетена през 2016 година, се оказа над всички възможни похвали. Протяжна, увличаща приказка за възрастни, изящна като стара дантела и звънка като новогодишна камбанка. Нека някои упрекват автора в известна шаблонност на образите, все пак Квоте се е получил брутален герой, а дамата на сърцето му е направо някаква femme fatale, но Патрик Ротфус сериозно се е постарал! Моите уважения за самобитния свят, в който истински вярваш.
Главният герой не е идеален и именно заради това тази история те хваща. Той лъже, краде, скита, а най-важното – върху него се стоварва страшна трагедия, която едва не го пречупва. При четенето изводът се натрапва сам: всички легенди се раждат от действителни истории, но човешката мълва така ги изкривява, че те се превръщат в митове!!
Тревогите ми около сесията, работата и новогодишните приготовления минаха на втори план. Последните два часа до Новата година, откъсвайки се от многочислените роднини, прекарах увита в одеяло и дочитайки тази огромна „тухла”. О, Боже, а има и продължение!!!
Навярно всяка книга има своя мисия, някои книги ни променят завинаги, други ни показват, че не всичко е толкова лошо, а има и такива, които ни даряват с отмора и топло легло, позволявайки ни да си починем като в тих пристан. Вие може да критикувате или хвалите „Името на вятъра”, но аз съм благодарна за късчето приказност и за пристанището за моя разум. Придобих сили, мога да продължа напред!!! Нови книжни подвизи на всички!!! Поздравявам ви за Новата година, а себе си – за първата рецензия.))”