Начало / Любопитно / „Приключенията на Пинокио“ от Карло Колоди (първо издание с рисунките на Ясен Гюзелев)

„Приключенията на Пинокио“ от Карло Колоди (първо издание с рисунките на Ясен Гюзелев)

ПРЕДГОВОР

Истинското име на автора на „Приключенията на Пинокио“ е Карло Лоренцини. Колоди е името на малкото градче в китната слънчогледова област Тоскана, където се родила майка му. Градчето имало древна крепостна стена и можело да се прекоси от единия край до другия за десетина минути. Карло се родил през 1826 година в люлката на италианската литература Флоренция. Семейството му било много бедно и баща му цял живот си изкарвал прехраната като готвач и прислужник на богати господари. Към майка си Карло бил изключително привързан. Когато поотраснал, той постъпил в духовна семинария, а след това, съвсем млад, участвал в борбата за освобождение и обединение на Италия. Придобил известност като журналист с остър и непримирим език, публикувал статии в много вестници, а по-късно започнал да пише романи и пиеси.

Познат по-скоро като журналист, отколкото като писател, през 1875 година Карло Колоди превел на италиански език увлекателните приказки на Шарл Перо. Тази близост с приказния свят му подсказала да започне да пише за деца. Учениците навярно с удоволствие са чели неговите буквари за Джанетино, интересна комбинация от учебник, енциклопедия и книга за свободното време. По онова време учебниците за деца били много различни: в историята за невероятните приключения на Джанетино Карло Колоди успял майсторски да вмъкне важните и задължителни неща, които едно дете трябвало да учи. И вероятно е успял! Увлечени от лудориите на сърцатия Джанетино, малчуганите с лекота поемали знанията, които иначе им се виждали тъй сложни и досадни. Колоди работел много, непрекъснато пишел книги и статии за вестниците, но въпреки това минавал за непоправим лентяй и безделник. За написването на „Пинокио“ се разказвала една странна история, която обаче не е истинска. Току-що изгубил голяма сума пари на комар, Колоди се шляел по улиците и се чудел откъде да намери пари, за да си върне дълговете. В това време съвсем случайно срещнал един познат издател, който му услужил с пари, но в замяна поискал да му се напише книга. Книга за деца. Така говорели злите езици за Карло, но историята на „Пинокио“ е съвсем друга. Колоди написал няколко глави и ги публикувал във „Вестник за децата“ със заглавието „Историята на една кукла“. Пинокио толкова много се харесал на читателите, че Колоди, окуражен от успеха, продължил да пише историята и да я публикува глава по глава във вестника, докато стигнал до петнайсета, след която със замах и като че ли с облекчение написал „Край“. И наистина, в първия вариант книгата завършвала с това как клетият Пинокио виси обесен на Големия дъб и се поклаща на вятъра. Колоди наистина мислел да остави Пинокио да умре. И го зарязал да виси на клона цяла година.

Осмелил се да продължи разказа едва през 1882 година, след като редакцията била затрупана от писма на настойчиви читатели, недоволни от фаталния край на куклата. Така нашият герой се превърнал в момче от плът и кръв, пак на страниците на същото списание. А година по-късно цялата завършена история се появила в отделна книга. По онова време едва ли авторът е подозирал, че един ден книгата му по издания ще съперничи на Библията и Корана.

 „Приключенията на Пинокио“  тук

 

Прочетете още

mid-ZE-cover_web

В „Зелените очи на вятъра“ ограда е пробола сърцето ти

Елица Матеева Здравка Евтимова е невероятен автор! В разказите й и в романите й, които …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *