Лира Литературно-рекламна Агенция
Мая КАСАБОВА
Мразен, отричан, хулен и низвергнат.
Също така обаче обичан, идолизиран, обожаван и следван.
Слави. Трифонов.
Този, който препълни Национален стадион „Васил Левски“ само за 5 часа и 7 минути, в които билетите буквално се изпариха. Този, който накара 70 000 души да пеят химна и „Моя страна, моя България“ като един! Този, който вдъхнови многохилядното множество да раздаде душата и сърцето си насред водната стихия! Той е един!
Мразете го, обичайте го, хулете го и го идолизирайте – няма значение. Единственото, което има значение са хилядите човешки същества, които е направил щастливи. Дали чрез песните си, чрез постъпките и делата си или чрез предаванията, думите, смешките, които е изрекъл на екран. Толкова години.
Чували сме репликата „Аз съм израснал със Слави!“. Да, аз съм една от тези, които израснахме със Слави. Първо, в така мъглявото в моите спомени „Хъшове“, след това всяка вечер в „Шоуто на Слави“. Не си лягахме преди да чуем финалния виц (освен тези, които чакахме „Ало, ало“). А понякога, на него не му е било много до вицове.
В тази книга Слави откровено, по своя си ироничен и леко грубиянски маниер, разказва за трудностите по пътя, който за него е толкова важен. Пътят, а не крайната цел. Пътят, защото той те учи и те обогатява.
Пътят, който го е срещнал с велики хора; хора, които са оставили отпечатък в света, чрез това което правят.
Книга-разказ за хубавите моменти в живота, приятелите, с които ги споделяш и за тези, които вече не са част от него, но винаги ще си спомняш с умиление за моментите ви заедно. Защото „много е хубаво да знаеш, че можеш да срещнеш приятелството, морала и обичта в най-различни форми“.
Ако очаквате жълти подробности от личния живот на този толкова противоречив медиен образ – не си правете труда да четете книгата. Това е разговор между приятели, близки приятели и колеги. Слави Трифонов и Иво Сиромахов, вероятно на по чашка кафе, са седнали и са се разговорили за миналото, бъдещето, страховете и мечтите, спомените и надеждите, за тези неща, за които можеш да говориш само с близък човек. Да, и Слави има близки хора, да не повярваш!
И колкото и да си говорим – нека поне се опитаме да положим толкова усилия в своя живот, за да можем накрая да кажем „Пак бих го повторил така“.
„За мен е чест. Откровенията на Слави Трифонов, записани от Иво Сиромахов“ тук
