Начало / България / Николай Фенерски представя дебютния си роман „1994“ във Велико Търново

Николай Фенерски представя дебютния си роман „1994“ във Велико Търново

Владимир ШУМЕЛОВ

На 25 ноември 2015 г. от 17.30 ч. в Народна библиотека „П. Р. Славейков“ във В. Търново белетристът Николай Фенерски представя своя първи роман, озаглавен „1994“. Той е дебютен за автора, ако изключим втория му сборник с разкази „Не казвай на майка си“ (2012), квалифициран от него като „роман с разкази“.

Всъщност „1994“ оцелостява една идея за епичното, заложена още в първия сборник „Апокалипсисът е дело лично“ (2009), където няколко разказа вътре в сборника формират т.нар. „малък роман“. Като обаче той продължава да развива наративни техники и похвати от двата сборника, които често опират до постмодерния инструментариум, но писането му си остава в потока на т.нар. „нов автентизъм“. Както и предишните две книги на Фенерски, романът „1994“ демонстрира още веднъж, но в една нова форма, ясен и кристално чист език, зад чиято „автентичност“ прозира умението на автора да разказва за себе си, предизвиквайки емпатия. Отново себе си, и все пак различен и интересен.

„1994“ на Николай Фенерски е личен разказ за казармата, фиксиран в една година (алюзията с „1984“ на Оруел е повече вътрешна, функционална на друго ниво, не както да речем с „Параграф 22“ на Хелър и под., свързани тематично с армията, на сюжетно); и един наратор – главният герой, който се идентифицира с автора още в самото начало. Но по-важното: този текст е „Преразказ за моето доброволно пречупване“.

Много неща пречупват човека. Добре е отвреме-навреме да има неща, които те пречупват. Писателят непременно трябва да бъде пречупван. И човекът/авторът Фенерски е пречупван (разкъртван, разкъсван). Сам го казва/разказва. „Бунтът и пречупването са задължителни атрибути.“; и: „Щото ако не го направи [„в детските си години“], си остава закърнял, физически недоразвит“.

Но това е и разказ за рухването, депресиите, суицида, за абсурдите на света, когато имаш усещането, че някаква гилотина е надвиснала над главата ти, за смъртта на близките ти, за любовта и крушението от раздялата и всички неща, които объркват живота ни; разказ за вината и (само)разпятието (по Достоевски), сгромолясването и бягството, за намирането на себе си.

Самата тема за казармата/армията не е толкова актуална от години, върху нея са работили редица нови наши писатели (напр. от „Граница“ на Емил Тонев от 1993 г. та до „Войник“ на К. Терзийски от 2012 г., в които обаче се визира Добри-Джуровата казарма, където освен военни простотии имаше и идеологически такива). Романовата 1994-та на Фенерски естествено не се покрива с реалната година; тя тече като казармено ежедневие – онова „вътре“, което ни капсулира от света и действителността и което създава нова, втора реалност на този свят; но е проектирана и като втора реалност, бекграунд, независимо дали става въпрос за света „вътре“ или „навън“, и е предадена графично след някои глави в курсив. Иначе за героя на този роман, разбираемо, „94 – тя беше много дълга година. Ако някой ви каже, че една година си е една година, не му вярвайте“.

Казармата е и място, където младите мъже се убиват. Ей така, като в главата „Наряд“. Но казармата е и място на друг вид прекършвания, от тия, които те правят по-силен, ставаш мъж. Например, когато отидеш да видиш гаджето си на морето, а то ти е изневерило. Отлични страници по тази тема в главата „Морето и невинните“. Новобранецът минава през различните кръгове на ада: първият и най-труден е учебната рота (свещените около 40 дни, за които „всички освен родната ти майка те прежалват“), когато влизаш брутално в армейските порядки с всичките му извращения и променяш цивилния си бит и речник (новобранецът става „камила“ и „камила бясна“). После „камилите“ се превръщат в „стари кучета“; такива са земляците на автора със звучните прякори Седемнайстия, Биг Бен, Чезето, Медо, Телефониста, Мъката, Пеловеца, Малкия и още няколко други, захвърлени на триста и няколко километра далеч от родния дом.

Романът следва хронологията на казармения живот – ежедневие, бит, наряди, писма, книги, пиячки, извращения, убиване на времето, прекъсван на места от монологични и диалогични връщания във времето и лирически отклонения. Един програмиран във времето и пространството период, който в своята жестокост и безсмислие не само те пречупва постоянно и постепенно, но в един момент те довежда и до мисълта за самоубийство: вместо да надраскаш върху стената надпис като другите – „Уво 95“, изчегъртваш думите „Скоро ще се гръмна“. Суицидна мисъл, провокирана не просто от фрустрация и депресия, а от конкретни факти, с които казармата изобилства (да отчетем и редупликацията на темата в бекграунда на романа); в случая чашата прелива от изневярата на любимата Мила. Разбира се редникът не се самоубива, всичко се случва в съзнанието му и остава като една голяма метафора за бягството и бунта, или нещо такова. Метафора, като онази КБ 20 – картофобелачка номер 20.

Все пак „Деветдесет и четвърта трябваше най-накрая да приключи. Да й турим една точка след последното изречение и да върви на майната си.“ С това финализиране са свързани последните три глави „Майка жали чак до гроба“, „15 години по-късно“ и „Асиметрия“, които, както подсказват заглавията им, са свързани с това после, с рекапитулацията от първото голямо пречупване на 20-годишните младежи. Времето лекува, но белезите от него остават. Те ни променят и правят различни, делят нас и света на различни части, произвеждат асиметрията в живота. Както казва един „велик старшина“ от романа: „Шибаното битие определя шибаното съзнание“. Едва ли и най-великият фатмак е чел някога Маркс, затова профанизира и дума не може да обели за социалната детерминираност на човешката психика. Романът на Фенерски разглежда тази психика в етап на пречупване, когато наяве излиза двойнствената човешка природа, нейната диалектика. Роман за „измамните“ 90-те години, за това как младите стават „бойци“ и се учат да се „сражават“, за любовта и смирението.

 

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

maxresdefault

Излиза дългоочакваният филм по книгата на Весела Тотева

„Доза щастие“ ще е в киносалоните от 8 ноември 2019-а Продукцията е по „Падение и …