Лира Литературно-рекламна Агенция
Владимир БЕЛОВ
Турският класик Саит Фаик Абасъянък е известен с описанието на бита на обикновените хора. Те са тема и на краткия му роман „Малки хора“, чието действие се развива през 30-те години на 20. век, скоро след създаването на Турската република. Абасъянък описва героите си такива, каквито са – като наблюдател, а не като съдник.
Съдбата на тези хора не е обвеяна от дълбок трагизъм. Техните мъки са някак простички и често самите те са си виновни за тях – заради първично-импулсивните си емоционални и непремислени реакции. Но наред с дребните и понякога дори глупави постъпки, заради които им се налага да лежат дори в затвора, малките хора притежават и своя малък-„голям“ свят в душите си. Само от тях човек би могъл да научи за смисъла на отшелническата простота, която те приближава до мирозданието, за радостта от повея на вятъра и плясъка на вълните. Малките хора могат да бъдат рибари, които напускат родните си острови, за да ловят риба на друг остров в отшелничество в продължение на месец и въпреки краткото разстояние между родния им дом (чийто светлинки нощем се виждат през морето като на картинка) и настоящото им самотно обиталище, да изживяват носталгия, сякаш малкото късче вода, което ги дели от вкъщи, е цял един свят. Те могат да бъдат и малки странници като Мустафа, влюбени в съзерцанието, тихи мъдреци, без огромни очаквания от живота. Могат да бъдат и самотни философи като Фахреддин Асъм от родното селце на един от главните герои – Фахри, или пък самосъжаляващи се и алкохолизирани бивши държавни служители като Али Ръза, които в пиянски екстаз разрушават всичко около себе си, опитвайки се да прехвърлят собствената си вина на други.
Каквито и които и да са те, красивата простота на битието им и сякаш изначалната невъзможност за друг живот винаги вървят след тях. Това са те – хората от 30-те години на 20. век в Турция – с малките си мечти и полярни настроения, с глупостта, но и с красотата си.
