Както подсказва заглавието му, романът „Белжар” на Мег Уолицър е вдъхновен от „Стъкления похлупак” на Силвия Плат. След като издаде тази модерна класика на прочутата американска поетеса „Сиела” пуска на пазара и една съвременна история, насочена към по-младата публика, която отчасти напомня духа на „Стъкления похлупак” и в същото време пасва в популярната напоследък тенденция, наречена „сиклит” – литература за тийнейджъри, в която историята се върти около физическо или психическо заболяване.
В „Белжар” главна героиня е Джам Галахю. Нейният приятел Рийв е мъртъв и тя изпада в тежка депресия. Галахю попада в училище-санаториум, наречено „Дървения хамбар”. Там тя се оказва записана в специален курс по литература и мистериозна учителка и възлага трудна задача. В опита си да напише домашното си Джам попада в Белжар – тунел във времето и пространството, в който миналото оживява и старите рани зарастват. Така тя отново попада в прегръдките на Рийв. Рано или късно обаче тази илюзия трябва да отстъпи на реалността, колкото и да е страшна тя. Джам трябва да се изправи срещу собствените си демони и да открие отговора на въпроса защо всъщност се намира в санаториума и какво се е случило в последния ден на Рийв.
Белжар е спираща дъха история за първата любов, загубата и примирението с ужасната реалност.