Начало / Читатели / „Куфарът на брат ми“ (ревю)

„Куфарът на брат ми“ (ревю)

Любина ЙОРДАНОВА

„Отне ми доста време да осъзная, че важните неща в живота не са свързани с мястото.”, Елена Панайотова

Заобичах тази книга още от първия разказ така, както човек заобичва дадено място от първата глътка въздух и от първия поглед!
Заобичах я, защото се припознах в историите.
Защото ме върна назад във времето, когато в студенските ми години всяко лято прекарвах по няколко месеца извън България. Работех, пътувах, забавлявах се, срещах нови приятели. И днес мога да кажа, че това бяха едни от най-хубавите моменти в моя живот.
Нищо не може да се сравни с усещането за ново начало, нови надежди и куп мечти, които искаш да сбъднеш някъде там.
Нищо не може да се сравни с чувството, че сякаш си нов човек, който е попаднал на ново място, имаш пълната свобода да правиш това, което искаш, без ограничения и хора, които да ти казват „не може”.
И осъзнаваш, че емиграцията е начин да опознаеш по-добре себе си, извън пределите на познатото, на навика, на установените порядки и начин на мислене. Тя е важен урок, който всеки трябва да научи, за да намери отговорите, които търси за себе си.
И още нещо – няма нищо по-хубаво от това да се завърнеш у дома!
Защото ние, хората, сме като дърветата – имаме нужда да копнеем за небесата, но не можем да живеем и без корени.
Сега е толкова лесно да заминеш и да пристигнеш.
Качваш се на самолета и след няколко часа си на другия край на планетата.
Но като че ли днес човекът е по-изгубен от всякога.
Затова книга като тази е безкрайно необходима, за да покаже, че никой не е сам в своите лутания и че светът е пълен с хора, които се опитват да намерят баланса между щастието да са си у дома и свободата и привилегиите, които им носи чужбина.
Искрено разкани, мъдри и трогателни разкази на невероятни хора, които търсят своето място. Като мен. Като теб. Като всеки човек, който живее на тази земя и си задава въпроси за живота.

Всяка една от всички двайсет и две истории ми харесаха безкрайно много, защото са преживени и изстрадани.
И силно се надявам куфарът да се окаже без дъно.

„И да осъзнаеш, че смисълът е в споделянето. Това е истинският път. А споделянето в куфар не стои.” – Герасим Дишлиев


„Куфарът на брат ми“ тук

Прочетете още

213032_b

„Невидимите градове“ – да поиграеш шах с географията на спомена

Елица Матеева, „Хеликон Варна-Център“ Някога, отдавна един пътешественик на име Марко Поло, родом от Венеция …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *