„Малкият червен учебник“ от Сьорен Хансен и Йеспер Йенсен (анотация и откъс)

АНОТАЦИЯ

Нецензурирано издание!
Книгата която взриви училището!

От 1969 г. до днес тази мъдра книжка дръзко шества по света и предизвиква бурни реакции – от яростен отпор до овации.

– Папата я заклеймява като аморална.
– Във Франция и Италия е забранена.
– В Швейцария е обект на злостна политическа кампания.
– В Австралия едва не сваля правителството.
– Издателят й в Гърция е вкаран в затвора.
– Британските власти конфискуват първото й издание и издателството губи делото в Европейския съд по правата на човека…

Каква е причината за това?

Откритият разговор по всички проблеми, вълнуващи младите хора, неизбежният сблъсък между поколенията, образователните идеали и новия модерен светоглед.

Целева аудитория – ученици, учители, родители, институции, общество.

Коментирани теми – образователна система, обучение, дисциплина, наказания, оценки, изпити и тестове, учители, ръководство, ученически съвети, приятели, секс, наркотици, алкохол, тютюнопушене…

Обвинения – подстрекава младите хора към анархия в училищата и ги насърчава да ревизират установените норми; срива моралните ценности и ерозира социалната тъкан на обществото; подкопава авторитета на възрастните, като ги оприличава на „хартиени тигри“…

ОТКЪС

Предговор

Когато двамата с Йеспер Йенсен написахме „Малкият червен учебник“ и той беше издаден за пръв път през 1969 г., това беше един вид протест срещу авторитарната викторианска училищна система и нейната нечовешка дисциплина. Читателите на книгата бяха предимно учители и родители, но освен това тя намери широк положителен отзвук сред учениците в много страни, от Япония до Мексико. За да бъде задоволен читателският интерес, книгата бе преведена на 20 езика. В Австралия тя почти предизвика сваляне на правителството. Папата я заклейми като аморална. Издателят й в Гърция беше вкаран в затвора за това, че се е осмелил да я предложи на обществото. Британските власти я конфискуваха от офиса на издателството. След това издателството заведе дело в Европейския съд по правата на човека, но загуби.

За щастие, авторитарният викториански тип училище вече не съществува. След внимателно извършени промени днес се използват по-хуманни методи, за да бъдат научени децата на ред и дисциплина. Младите хора са поставени в конкурентна среда. Образованието вече не е процес на личностно израстване, в резултат на който детето става възрастен. Сега всичко е изпити, категоризации, единен учебен план, интелектуализация, класации и т.н. Творческите дисциплини останаха в миналото. Най-важното е да си по-добър от останалите. От това губят учениците.

За съжаление, смятам, че тази книга все още е необходима.

Сьорен Хансен, 2014 г.

Увод към първото  британско издание

Настоящата книга е издадена за пръв път в Дания през 1969 г. Оттогава е била публикувана също и във Финландия, Германия, Холандия, Норвегия, Швеция и Швейцария, а в момента се подготвят издания и в САЩ, Италия и Испания. Явно учениците във всички страни срещат общо взето едни и същи трудности. Не бива обаче да забравяме, че проблемите на децата в богатите държави, в които е излязла книгата, са много по-малки в сравнение с проблемите на милионите деца в по-бедните страни, които гладуват и нямат възможност да ходят на училище.

Условията в различните държави и училища са различни. В много страни има една основна държавна образователна система, но във Великобритания съществува изключително голямо разнообразие от училища, както държавни, така и частни. Въпреки различията в детайлите, описаните в настоящата книга проблеми се отнасят за всички видове училища.

Тази книга би трябвало да служи като справочник. Идеята е не да я прочетете само като роман отначало докрай, а поглеждайки съдържанието, да намерите и да прочетете това, което ви интересува и за което искате да научите повече. Дори вашето училище да е изключително прогресивно, книгата пак може да ви предложи много идеи за подобрения.

Настоящото британско издание е редактирано от малка група деца и учители с помощта на много други хора – специалисти и общественици. Постарахме се да направим това издание колкото се може по-полезно, но с ваша помощ то може да стане още по-ценно.

Пишете ни и ни разкажете за други проблеми, които не са засегнати тук. Споделете с нас дали книгата ви помага да разберете нещата по-успешно и да подобрите положението в своето училище. Ако имате щастието да учите в добро училище, разкажете ни как са били решени някои конкретни проблеми при вас.

С помощта на вашите идеи, предложения и критики бъдещите издания на книгата ще станат още по-полезни. Ако имате конкретни проблеми, ще се постараем да ви свържем с други хора, които имат същите проблеми, за да се опитате да ги решите заедно.

При всички положения ще се радваме да ни пишете и да споделите мнението си за книгата. Дори ако тя изобщо не ви е харесала, пак ни пишете и ни кажете защо не ви харесва.

Пожелаваме ви приятно четене и се надяваме, че книгата ще ви бъде от полза.

Алан, Елизабет, Хилари, Ричард, Роджър и Рут

Всички възрастни  са хартиени тигри.

Много от вас си мислят: „Няма смисъл. Никога нищо няма да постигнем. Възрастните решават всичко, а приятелите ни се страхуват или не им пука“.

Вярно е, че възрастните имат много власт над вас – те са истински тигри. Но в крайна сметка не могат да ви контролират напълно – и в този смисъл те са хартиени тигри.

Тигърът всява страх. Но ако е направен от хартия, той не може да изяде никого. Вие вярвате прекалено много в силата на възрастните, но не вярвате достатъчно в собствените си възможности.

Децата и възрастните по принцип не би трябвало да са врагове. Но възрастните нямат реален контрол върху собствения си живот. Те често се чувстват безпомощни пред икономическите и политическите сили. От това страдат децата. Ако възрастните разберат това и се опитат да променят нещата, тогава ще могат да си сътрудничат с децата.

Ако обсъждате проблемите си с други деца и активно се стремите към промяна, можете да постигнете много повече, отколкото предполагате. Надяваме се, че настоящата книга ще ви подскаже как да промените живота си. И ще ви помогне да разберете, че възрастните са просто хартиени тигри.

Сьорен Хансен и Йеспер Йенсен, 1969 г.

Образование

Всички искаме да притежаваме достатъчно знания. Образованието трябва да ни помогне да получим необходимите знания и да ни даде възможност да развием докрай личните си заложби и интереси.

Проблемът е, че малко хора знаят как се прави това. Тези, които знаят, или поне имат добри идеи, на практика нямат контрол върху образователната система. Системата се контролира от хората, които дават парите, и именно те решават, пряко или косвено, какво и как да учим.

Независимо какво говорят учителите и политиците, образователната система във Великобритания няма за цел да създаде най-добрите условия за развитието на личните ни заложби.

Отраслите и фирмите, играещи водеща роля в икономическата система, се нуждаят от сравнително малък брой високообразовани специалисти, които да полагат висококвалифициран труд, и голям брой недотам образовани хора, които да извършват нискоквалифициран труд. Образователната система е устроена така, че да произвежда тези два типа труженици в необходимото съотношение – въпреки че и това не се случва. Ето защо училищата във Великобритания като цяло не предлагат качествено образование. Преди всичко те не получават достатъчно средства и това води до редица отрицателни последици. Повечето училищни сгради са крайно неподходящи. Учителите са нископлатени. Има недостиг на учители. Повечето паралелки са прекалено големи и това пречи на индивидуалната работа с всеки ученик. Учебниците също не достигат.

Вместо да ни помага да се развиваме като личности, училището е принудено да ни учи на това, което икономическата система иска да знаем. Учи ни да се подчиняваме на авторитетите, вместо да задаваме въпроси, също както изпитната система ни кара да се съобразяваме с общоприетите възгледи, а не да бъдем личности. Онези учители (и не само учители), които са против системата, не могат сами да променят нещата.

Настоящата книга няма да ви научи как да решите този основен проблем. Тя може да ви насочи как най-добре да се възползвате от съществуващата система. Ползата от образованието до голяма степен ще определи какво ще ви донесе животът като цяло. Затова имате право и сте длъжни пред самите себе си да настоявате да получите най-доброто възможно образование. Необходимо е да знаете как функционира сегашната система и какви са недостатъците й. Това обаче не бива да ви спира да настоявате за качествено образование.

„Малкият червен учебник“ тук