Лира Литературно-рекламна Агенция
Василена КРУМОВА
„Между Рая и Ада“ е една поетична буря, облечена в проза. Пространството е разкъсано между морето и планините, а времето – разпръснато във вечността на звездите.
Книгата е едно изящно лутане между живота и смъртта, светлината и тъмнината, между леденостудени жени с влажни езици и жени с топли гласове и очи.
Йон Калман Стефансон си играе с опозициите през цялото време и постига един ужасно красив дисбаланс, който оставя без дъх на всяка страница. Иска ти се да татуираш думите на сърцето си. След като си я разгърнал веднъж, книгата вече стои в ръцете по различен начин – като много близък приятел на кръвта във вените.
Главният герой тук няма име, познаваме го само като „момчето“. В началото то се подготвя да излезе в открито море заедно с най-добрия си приятел Бард и останалите рибари, за да ловят треска.
Бард обича да чете, но не знае, че „четенето на стихове е опасно за живота“. Преди време е взел назаем „Изгубеният рай“ и с момчето са толкова изгубени в него, че забравя непромокаемата си дреха заради поезията.
Сутринта, преди да отплават, кафето е толкова черно и горещо, че изгаря езика, а студът ще се окаже толкова свиреп, че сърцето ще замръзне и ще спре да бие.
След като се връщат, всичко е различно. След завръщането – „Нищо тук без тебе не е сладко“. Момчето се опитва да прогони самотата с работа, но несигурността и тъгата винаги намират обратен път през пукнатините.
„Човекът е странно създание. Успял е да подчини природните стихии, да се справи с привидно непреодолими трудности; той е господар на земята, а не може да усмири съзнанието си и дълбините под него; какво се крие в тази бездна, как възниква и откъде идва, подчинява ли се на някакви закони или човек пътува през живота със страшен безпорядък в душата?“
„Между Рая и Ада“ хваща за гърлото и разбива сърцето, оставя с изострени сетива и ежедневието става болезнено.
