Лира Литературно-рекламна Агенция
Александра АЛЕКСАНДРОВА
Отпред пише, че ще вземат душ. Жените се събличат, хващат се за ръце, страхуват се. Вратата след тях се заключва и повече никога никой не ги среща. Сред всички тези клети души се отличава една бременна, застинала, неподвижна. Художничката Шарлот Соломон. Жена, към която читателите се привързват от първите страници. Давид Фоенкинос ни повежда на пътуване в едни черни и ужасяващи времена, когато евреите не могат да сядат на пейките в парка, когато думата „художник“ буди пренебрежителни погледи, дните са пагубно тежки, омразата царува и забраните са животопогубващи, запознава ни с една объркана и трагична фамилия и ни подарява една „Шарлот“. Защото тя е подарък. И в най-черните мигове, когато всичко изглежда загубено и безсмислено, когато страха и безсилието държат човешката душа в безкрайна прегръдка, Шарлот е онази, която в себе си носи светлината и вътрешния свят, даващи сили на любовта, обичта и изкуството да съществуват в тази форма, в която ще ги има докато свят светува.
Свободният стих, в който е написана творбата, контролира емоциите на читателя. На повърхността изглежда семпло, но тези понякога кратки и ударни изречения влизат в нежната и ненатрапчива роля на диригент на усещанията. Няма излишни описания. Няма предположения. Историята такава, каквато е. Всяка буква е на мястото си и сякаш отброява ударите на сърцето. Затова тази книга е спешна. Драматично спешна, вълнуваща и многоцветна – понякога ярка, често сива и смъртно черна, с окраски и без, червена в любовни нюанси или безразборни петна, но никога празно платно.
Шарлот е безкрайна поема, лирична композиция, драматична пиеса, многопластова картина. Още от дете тя е непокорна и по свой начин различна – от онези души, които се вълнуват от живота, притежават първично любопитство, задават много въпроси. Тя принадлежи към специалните хора, които обичат живота си и го изгарят, изпепеляват, превъзмогвайки всичките удари и черни отражения на Смъртта, която се навърта наоколо. Шарлот предпочита безпорядъка пред апатията, всичко в света й прелива, никога не е празно. Често хората казват, че живее в „собствен свят“, който ражда всичките поезии, музики и мечтания, които съпътстват всеки неин ден, всеки дъх и понякога имено това пространство вътре в нея е мястото, в което може да се скрие, да притихне, да твори обезумяла и да страда или да крещи от радост.
Шарлот е част от едно тревожно и объркано, разбито семейство, в което самоубийствата и смъртта са чести гости при всяко следващо поколение. Привидно причините са разочарования и депресии, но дали удавянията и обесванията не са продиктувани от стаени демони, които замъгляват ума и правят път на Смъртта? Шарлот цял живот е на ръба. Да плаче, да умре, да рисува или да не прави нищо? Лута се, бори се, премълчава и страда тихо, но с всяка сълза прави вътрешния си свят все по- богат. От малка се загубва между страниците на Гьоте, Хесе, Ницше, прималява от удоволствие, когато слуша пиано и опера, напомнящи на композициите, изпълнявани някога от майка й, величае големите художници и в момент, в който всичко й изглежда объркано и сякаш безпътно, тя открива свое ново увлечение по Ренесанса, което й помага да се откъсне от собствената си епоха, защото тя никак не е по вкуса й. Намира я за безкрайна и омразна. Необятните ширини, предлагащи всички изкуства, създават в дните на Шарлот усещане за Stilleben- безмълвен живот, който така добре й подхожда.
С религиозен плам се отдава на творбите си. Обсебва ги и те я поглъщат. Живее, за да твори. Рисува, за да не полудее. По-късно се влюбва главоломно и картините са нейния слушател. Правейки портрет след портрет на любимия си, тя минава по-лесно през своите трудни моменти, защото такива не липсват. В любовта си крехката Шарлот е готова на крайности, на лудост, на обричане и страстно отдаване- такова с каквото живее. Готова е да не задава въпроси, само и само да целува, да присъства там, където е нейният любим. След раздяла на пътищата тя се чуди и търси енергията на душата му в пространството. Обича до последния си дъх. Да, в края на дните си открива свой спътник в един добър младеж, който обаче никога не успява да измести първия. Шарлот вероятно щеше да плаче тихо от щастие, ако знаеше, че най-любимият й мъж е издъхнал с нейните картини, притиснати до сърцето си – каталогът с творбите й – на неговата неразумно вярна Шарлот. Това щеше да е мигът, за който е живяла – онзи, за чиято сладост би пожертвала хиляди дни.
Бях всички действащи лица в пиесата ми.
Научих се да поемам по всички пътища.
И тъкмо така станах себе си.
Малката Лоте (както я наричат близките й) е въплъщение на хората -вселени. На фона на бомбардировките, зверстващия режим, дискриминацията, безпощадната смърт, всепоглъщащата омраза и грозотата на един разяждащ се свят, Шарлот успява да изживее живота си такъв, какъвто щеше да бъде и днес, и преди милион години. Защото тя е вселена. Обича и гори, независимо от всичко останало. Чете и слуша музика, храни душата си и решава да бъде артист. Това е великото в нея. Онова въпреки, на което толкова много млади не се осмеляват. Защото много хора имат пориви и музи, но откриват безбрежни оправдания в ежедневието и рутината, докато в онази сив, грозен и ограбван свят, от прозореца на еврейското момиче се чува Шопен, в сърцето му се таи момичешката задушаваща емоция на чистата любов, боите и платната са навсякъде по стаята и изкуството в душата на Шарлот живее в най- чистата си форма. Въпреки. Въпреки войната.
„Шарлот“ от Фоенкинос тук
